Тя профуча разярена през стаята и остави клиентката си вече капнала от умора. Хедър вдигна измъчено ръка.
— О, Брандон, виж, моля те, какво става тук — възкликна тя отчаяно. — Имам чувството, че лежа върху игленик. Това момиче трябва да е забравило в роклята куп карфици. Не мога да поема дъх, без да ме прободе някъде нещо.
Тя вдигна и двете ръце и Брандон пребледня, когато застана най-непринудено между коленете му. На бялата кожа под мишницата й личеше грозна драскотина, дълга карфица се подаваше от плата, изопнат върху гърдите й. Но карфицата беше забодена отвътре и той не можеше да я извади, без да пъхне ръка между кожата и плата. Брандон плъзна колебливо два пръста по топлата, мека кожа на гърдите й, а тя стоеше неподвижно и го гледаше с пълен с доверие поглед. Очите им се срещнаха само за секунда и той усети ядосан, че кръвта нахлува в главата му.
„По дяволите! — помисли си ядосано — сега пък се червя заради нея като голобрадо момче.“
Отдръпна рязко ръката си, сякаш се бе опарил.
— Ще трябва да почакаш мадам Фонтено да се върне, — каза сърдито — не мога да я стигна.
Хедър стоеше, смаяна, и не знаеше с какво да си обясни рязката му реакция. Повече от ясно беше, че е притеснен. Беше се облегнал в креслото и избягваше да гледа към нея. Тя се обърна уплашена и изпита облекчение, когато мадам Фонтено се върна с Мари. Мари беше тъничко, невзрачно момиче, не повече от петнайсетгодишно.
— Виж сега какви поразии си направила! — повиши глас шивачката.
— Моля ви, госпожо — каза, отчаяна, Хедър — трябва веднага да хвърля тази рокля. Претъпкана е с карфици.
— Mon Dieu! — възкликна ужасено майсторката. — О, мадам Бърмингам, толкова съжалявам! Моля за извинение. Мари е все още само едно глупаво дете.
Тя се обърна към разстроеното момиче и му посочи вратата:
— Махай се, после ще поприказваме!
Побърза да разкопчае злополучната рокля и Хедър беше благодарна, че мъките й най-сетне свършиха. Беше последната рокля за проба и за огромно облекчение на Брандон най-сетне можеха да напуснат тясното помещение и да си тръгнат за страноприемницата.
През цялото пътуване Брандон запази мрачно мълчание. Когато стигнаха пред хана, вече беше тъмно. Брандон пое Хедър на ръце, сложи я доста грубичко да стъпи и отвори вратата на кръчмата, в която беше, както винаги, многолюдно и шумно. Беше претъпкано с моряци, които се забавляваха тук с момичетата си. Когато Хедър влезе, един прилично облечен, но мъртвопиян моряк се залепи за нея с намерение да поведе продължителен разговор. Но макар да беше пиян, тутакси побърза да отстъпи, когато зърна зад Хедър навъсеното лице на Брандон. Стигнаха безпрепятствено в стаята си, където Брандон хвърли безбройните пакети и пакетчета на леглото и застана до прозореца.
Голям пътнически сандък с лъскав месингов обков беше сложен в подножието на леглото. Брандон го огледа навъсено и каза през рамо на жена си:
— Това е твоят сандък, можеш да сложиш в него всичко, което ти принадлежи. И без туй следващите няколко дена ще си заета само с опаковане.
Той се обърна отново рязко към прозореца. Хедър запали свещта на скрина и установи, изненадана и зарадвана, че масата е сервирана с тънка ленена покривка и порцелан. Целия следобед беше така погълната от друго, че беше забравила глада си. Но сега апетитът й само се засили. Зарадва се, когато на вратата се почука и Джордж, придружен от един слуга, внесе цял куп тенджери и чинии. Не беше забравена и гарафа с вино. Щом прислугата излезе, Брандон се поклони сковано и й приближи стол. Когато Хедър седна, той впи омагьосан поглед в извивката на врата й и отново го обзе изкушението да я докосне. Застина за миг неподвижен, вкопчил ръце в облегалката. Най-после седна, облегна се и напълни внимателно чашите с вино. Хедър се отдаде най-непринудено на гастрономическите удоволствия. Вдигна на няколко пъти глава, защото усещаше погледа му върху себе си, но всеки път установяваше, че той гледа друго. Правеше й впечатление, че яде много малко, но за сметка на това често посяга към виното.
Вечерята мина в мълчание. Брандон беше потънал в мисли, зает с нерешимите си проблеми. Когато станаха от трапезата, Хедър отиде мълчаливо, за да не го дразни, до леглото и се залови за отваря многобройните пакети и пакетчета и да подрежда съдържанието им в новия сандък. Извади от един пакет разкошния маншон от лисица, погали го нежно с връхчетата на пръстите, духна леко в пухкавата кожа и пъхна в него, очарована, малкото си носле. Не беше забелязала, че Брандон се е приближил и я наблюдава. Сега протегна ръка и вдигна внимателно една къдрица от рамото й. Тя се стресна, озърна се и го погледна право в очите. Изразът им беше странен, нещо средно между мъка и възхищение. Той понечи нещо да каже, но думите заседнаха в гърлото му. Изведнъж пак се намръщи. Стисна зъби, пусна буклата и се заразхожда с широки крачки из стаята. Хедър го гледаше и не знаеше как да изтълкува всичко това. Но когато той най-сетне заговори, тя се сви уплашено.