— По дяволите, Хедър, има неща много важни за един мъж и ти би трябвало да го знаеше. Аз не мога…
Спря насред изречението, мускулът на бузата му трепереше. Обърна се отново мълчаливо към прозореца и се загледа навън.
Хедър почака да чуе края на изречението, но когато той млъкна, реши да освободи леглото и да подреди грижливо и останалите пакети в сандъка. Сновеше деловито из стаята и поглеждаше от време на време предпазливо към мъжа си.
После седна в едно кресло и се залови за бродерията, купена преди няколко дена от мадам Фонтено. Брандон се приближи към масата да си налее още чаша вино. Изруга, като видя, че гарафата е празна. Стовари я така ядосано на масата, че Хедър подскочи и си убоде пръста от страх. Брандон стоеше нерешително, а после си привлече един стол и седна до нея. Тя отпусна гергефа и го изгледа очаквателно. Известно време той търсеше думи. Ръцете му лежеха на коленете й, галеха мекото кадифе на роклята.
— Хедър — подхвана той най-сетне — пътуването до Америка е дълго. Ще прекарваме повечето време в една и съща каюта, по-малка от тази стая. Ще спим в едно легло, наполовината колкото това. Ще бъде много студено и неудобно и за теб няма да е удоволствие да бъдеш единствената жена на борда. По същата причина няма да можеш да се движиш свободно из кораба. Няма да се решаваш да напускаш кабината без мен. Трябва да разбереш, Хедър, че моряци, които дълго време не са стъпвали на сушата, не могат да гледат жена, без да… без да… изпаднат в неконтролируемо състояние на възбуда. Ако бъдат предизвиквани често от присъствието на жена, ситуацията може да стане опасна. — Той наблюдаваше внимателно израза на лицето й, за да разбере дали й става ясно какво има предвид. Тя го гледаше сериозно, не отместваше поглед и слушаше най-внимателно, но той въпреки това се съмняваше, че е разбрала за какво става дума. Въздъхна тежко и пак подхвана: — Чуй, Хедър, когато един мъж вижда отново и отново красива жена, но знае, че не бива да я докосне, обзема го все по-мъчително желанието да спи с нея. Ако, по една или друга причина, не може да го осъществи, някой хубав ден мъчението става непоносимо. Той трябва…
Той не довърши изречението. Бузите на Хедър пламнаха. Тя взе отново гергефа в ръка и наведе глава над него.
— Ще си стоя колкото може повече в каютата, Брандон — каза тя тихо, без да го поглежда — и ще се опитам да не се препречвам никому на пътя.
Брандон изруга безмълвно, както толкова често напоследък и не намери какво повече да каже.
— За бога, Хедър! — възкликна нетърпеливо и стана. — Отколко време се опитвам да ти обясня, че пътуването ще е дълго, по дяволите, много дълго, и че ти ме…
Не довърши. Гордостта му надви и с неочаквано движение той блъсна стола и изтича през стаята навън.
— Не слизай долу и не напускай стаята! — успя да й извика сърдито в бързината. — Джордж ще стои пред вратата и ще внимава нещо да не ти се случи. — Той тръшна вратата подире си и остави Хедър в безпомощна неизвестност. Наистина вече нищо не проумяваше. Беше се разгневил така внезапно и въпреки усилията й да го разбере. Чу го да дава ядосано разпореждания на Джордж, а след миг слугата застана на прага с изразна лицето не по-малко безпомощен от нейния. Поиска разрешение да влезе и раздигне масата. Тя въздъхна тайничко и застана до прозореца. На пейката до него лежеше триъгълната шапка на Брандон. Тя я взе и прокара нежно, почти с любов по нея ръка. Сякаш галеше шапката му.
— Джордж, забравил си е шапката — измърмори тя и продължи да гали мекия филц. — Каза ли ти кога смята да се прибере? — Джордж вдигна глава. — Не, госпожо — отговори й, сякаш се извиняваше. — Не каза нито дума. А после добави, като явно се стараеше да намери подходящите думи: — Той капитанът, госпожо, си е понякога чудат, зная, но ако имате малко търпение, всичко ще си дойде на мястото. Само не бива да губите търпение. Ех, малко е строг и лесно избухва, но е наистина много, много добър човек.
Той продължи смутено да раздига, но думите му бяха оказали въздействието си. Хедър се усмихна мълчаливо и притисна триъгълната шапка към гърдите си.