— Благодаря ти, Джордж — прошепна тя.
Вече на вратата, Джордж й хвърли още един поглед през рамо.
— Желаете ли да ви донеса, както винаги, гореща вода за къпане, госпожо?
Тя кимна, все още усмихната.
— Да, моля, Джордж, както обикновено.
Когато Брандон влезе в стаята, Хедър се събуди. Размърда се сънено под меката завивка, усмихна се със затворени очи, примига срещу светлината на свещта и сложи едната си ръка върху неговата възглавница. Но изведнъж седна с рязко движение. Навън вече съмваше. Брандон стоеше, облегнат на рамката на вратата, олюляваше се и я гледаше. Очите му бяха кръвясали, яката разтворена, жилетката му небрежно разкопчана. Пиянска усмивка блуждаеше на устните му.
— Брандон — каза тя задъхана и вече съвсем будна — зле ли ти е?
Никога не го беше виждала в подобно състояние. Той смърдеше на алкохол, беше мъртво пиян. Когато се заприближава към нея, неприятната миризма на ром и евтин парфюм я накара да затаи дъх. Пъхна се предпазливо под завивката и го наблюдаваше внимателно.
— Проклета женска! — избоботи той — с тия високи гърди и розовите пъпки успяваш да примамиш мъжа и докато спиш.
Замахна с ръка, сякаш за да помете всичко от масата, а Хедър се дръпна, сериозно уплашена, още по-назад.
— Проклета да е тая твоя скъпоценна девственост! — изруга той. — Жени! Всичките сте един дол дренки. Готови сте да кастрирате мъжа, та да не може да спи с друга. Издрасквате с дяволските си нокти цялата му гордост, а после танцувате издокарани пред него като кокошката пред петела, показвате на цял свят безценната си девственост и вирите по тая причина нос. — Той направи несигурна крачка напред, спъна се и се вкопчи в таблата на кревата. Отново направи широк жест с ръка, сякаш искаше да я представи на целия свят: — А това, уважаеми господа, е царицата на всички девствени моми, седнала върху трон от лед, обградена от високата стена на своята невинност. Добре де, ами аз? Аз изиграх играта, спечелих наградата и я донесох в къщи, но нямам право даже да я докосна. Той се хвана с две ръце за таблата и потърка в нея чело, сякаш това можеше да поуспокои болката му. — О, девствена съпруго, защо не си поне мършава и грозна, тогава бих могъл да не те забелязвам — ти нали това искаш? Но сред всички жени в Лондон трябваше да налетя тъкмо на теб, на най-нежното пухкаво женче, въвеждало някога мъж в изкушение. А ти се държиш с мене не като със съпруг, а като с дърт сръндак, неспособен да оправя млада сърна. Въртиш се и се фръцкаш пред очите ми и навярно си мислиш, че ми е все едно. Предизвикваш желанието ми да се възползвам от съпружеските си права, а после отказваш да изпълняваш своите. Господи, жено, да не ме мислиш случайно за евнух! Срещу един шилинг мога да си купя повече нежност, отколкото си готова да ми дадеш. Той се наведе към нея и я погледна право в очите.
— Ще те науча аз тебе, проклета женска! — продължи заплашително и протегна към нея ръце — От тук нататък ще те вземам когато ми скимне.
Погледът му не се отделяше от нея, а гласът му стана опасно дрезгав.
— По дяволите, искам те сега, искам те веднага!
Той се опита да се наведе над леглото с намерението да я хване през кръста. Хедър извика от ужас и изпълзя назад, така че да не може да я стигне. Чу се кратък звук на нещо скъсано и Брандон, който беше коленичил на леглото, погледна смаяно парчето тънък като паяжина плат в ръката си. Вдигна очи и разбра, че е дръпнал и скъсал нощницата й. Тя беше гола, бялата й кожа сякаш светеше в сумрака на разсъмването. Брандон се отпусна бавно върху леглото и тутакси заспа с дълбок пиянски сън. Дланта му се разтвори и скъсаната нощница падна на пода.
Застинала неподвижно, Хедър го наблюдаваше ужасена, той можеше отново да се надигне и да посегне към нея. Приближи се предпазливо и видя, че очите му са затворени. Дишаше дълбоко и равномерно.
— Брандон? — повика го недоверчиво. Той не помръдна. Тя докосна леко ръката му, готова да скочи, ако отвори очи, но той не реагира и продължи да спи.
Почувствува се по-сигурна. Наведе се над него и се опита да му свали жилетката. Не беше толкова просто, колкото си мислеше. Беше прекалено тежък, за да може да го обърне. Не й оставаше друго, освен да помоли Джордж да й помогне. Сложи друга нощница и се загърна в наметалото. После слезе долу до стаите на слугите и почука на вратата на Джордж.
Вътре се чу шум и сънено боботене. Вратата бавно се открехна, Джордж застана на прага и втренчи в нея смаян поглед, неспособен да разбере какво ли може да означава всичко това. Беше по дълга нощница, с килната на една страна нощна шапчица с пискюл, който подскачаше на рамото му. Като разбра, че Хедър е почукала, отвори широко и учудено очи и побърза да се скрие наполовина зад вратата.