На четвъртата вечер Брандон се прибра по изключение малко по-рано. Тя не го очакваше и лежеше във ваната. Когато вратата изведнъж се отвори, пое задъхано въздух.
Застанал на прага, Брандон се поколеба за миг. Не можеше да се откъсне от магията на интимната сцена, която се разиграваше пред погледа му. Тя се беше изправила във ваната и стоеше, скръстила ръце на гърдите, с широко отворени сини очи. Бавно се съвзе от изненадата. Мократа й кожа проблясваше на меката светлина на свещта. С вдигнатата нагоре коса и измъкналите се непокорно кокетни къдрици, беше наистина най-прелестното нещо, което му бе подарил изминатият ден.
До месинговата вана имаше малка пейчица, върху нея шишенце с ароматни соли за баня, а в една чинийка — голямо парче дъхав сапун. Той вдъхна с удоволствие нежния аромат и се облегна на рамката. После затвори внимателно вратата зад себе си. Приближи се към ваната и се наведе над Хедър, за да я целуне по челото.
— Добър вечер, сърчице мое — прошепна той тихо.
Объркана от приятелското му, почти нежно държане и със страх да не би да е капан, Хедър се потопи цяла във ваната, докато водата не покри раменете й. Наложи се да отвърне на усмивката му, но устните й трепереха. Той се засмя, развеселен от страха й, протегна ръка и пусна сапуна във водата. Той вдигна високи пръски и я накара да затаи дъх. Озърташе се безпомощно сред водните капки, опитваше се да посегне към хавлията, оставена наблизо върху един стол.
— Избърши си и лицето, сладка моя — засмя се той. — Цялото е мокро.
Тя дръпна гневно хавлията от стола и я притисна към очите си.
— О, ти, ти си…! — извика ядосано.
Той се засмя и се отдалечи. Когато можа отново да се огледа, без да примигва, тя видя, че се е отпуснал в едно от креслата, изпънал е крака и я наблюдава, доволно усмихнат.
— Изкъпи си се с кеф, миличко! — каза той и понечи да стане. — Искаш ли да ти изтрия гърба?
Тя стисна решително устни, готова веднага да излезе от ваната, ако я докосне, но той се отпусна отново в креслото и само й кимна:
— Хайде, без нерви, Хедър! И както вече ти казах — вземи си спокойно ваната — добави той вече сериозно. — Ще ти е навярно последната за много дълго време.
Тя седна и го погледна озадачено. Дали не беше ново наказание, което искаше да й наложи?
— Брандон, моля те! Наистина не съм капризна и малкото удоволствия, които си позволявам, са много скромни. Но от това наистина имам нужда. Заклевам те, Брандон — погледна го тя умоляващо, — не ми забранявай да се къпя, моля те, недей. Необходимо ми е, за да се чувствам добре.
Устните й отново затрепериха и тя сведе очи.
Смехът изчезна от лицето му. Той стана и се приближи към нея. Облегна ръце на ръба на ваната, наведе се и я погледна внимателно. Тя продължаваше да седи, свела очи, като боязливо дете, което се страхува от наказание. Гласът, с който й заговори, беше спокоен и топъл:
— Несправедлива си към мен, Хедър, ако смяташ, че съм способен да ти отнема нарочно това удоволствие. Тъкмо обратното, оставям ти го от все сърце. Споменах го само защото утре ще се качим на кораба и най-късно след три дена ще излезем в открито море.
Тя вдигна глава и го погледна. Отблясъкът от свещите трепкаше върху малките й корави гърди.
— О, Брандон, извинявай — измърмори смутено — колко глупаво от моя страна да помисля нещо друго. — Тя млъкна и забеляза, че погледът му се е плъзнал към гърдите й. Брандон беше пребледнял и мускулът на дясната му буза отново трепереше. Хедър измърмори извинение и притисна голямата гъба към гърдите си. Брандон стана рязко и отиде до прозореца.
— Ако имаш сега намерението да напуснеш ваната, госпожо — каза той малко неприязнено — бихме могли в обозримо време да вечеряме. Ще поръчам на Джордж да ни донесе нещо.
Хедър побърза да последва час по-скоро предложението му.
Струваше й се, че си е легнала преди малко, когато Брандон я разтърси, за да я събуди. Вън беше още тъмно, но той беше вече облечен. Издърпа я безцеремонно от леглото и й подаде дрехите. С негова помощ тя бързо се заоблича. После той й сложи наметалото и застана нетърпеливо до вратата, докато тя се опитваше да избърше с мокра гъба последните следи от сънливост от лицето си. Слязоха да закусят и след малко се запътиха пеш към кораба, вече закотвен на близкия кей.
Целият екипаж беше вече събран, за да натовари последната стока. Мъжете прекъснаха само за миг работата си, за да погледат как капитанът им се качва с жена си на борда. Очите им проследиха и двамата, докато изчезнаха под палубата.