В каютата Хедър свали наметалото, легна на койката и тутакси заспа. Дори не забеляза, че Брандон я покри с одеяло.
След обеда, който той й донесе в каютата, Хедър се качи на палубата и стоя известно време до релинга да наблюдава работата на моряците и суетнята на пристанището. По доковете продавачи предлагаха евтино пресни плодове и зарзават, с които моряците разнообразяваха с удоволствие менюто си от осолено месо, боб и сухари. Богато облечени тежки търговци се смесваха в тълпата с просяци и джебчии, които полагаха усилия да ги поосвободят от кесиите им. Моряци се размотаваха, хванали под ръка момичетата си. Галеха ги и ги целуваха невъзмутимо пред очите на всички, файтонджии чакаха на кея за клиенти. Пред очите й се разстилаше пъстрата картина на пристанищното ежедневие. Товареха и разтоварваха кораби, моряшки ругатни се смесваха с команди и с крясъците на хвалещи стоката си улични търговци. Хедър не беше виждала досега толкова оживена суетня. Заинтригувана и леко задъхана, тя се облегна на релинга, за да не изтърве нито една подробност. От време на време до нея долиташе дълбокият, заповеднически глас на Брандон. Виждаше го да разговаря с господин Бонифас или с някой моряк. Понякога слизаше на брега да преговаря с търговци.
Беше вече късно следобед, когато видя Джордж да пристига с конска кола, натоварена с нейния сандък, моряшката торба на Брандон и, за нейна огромна изненада, с месинговата вана от страноприемницата. Хедър наблюдаваше объркана как слугата разтоварва багажа и го качва на борда. Когато сложи ваната върху дъските, той се обърна засмян към нея и Хедър разбра, че Брандон е купил ваната заради нея. Погледна към мъжа си, който стоеше зад Джордж и разговаряше с господин Бонифас. И той тъкмо се озърташе да види дали Джордж е качил всичко цяло и невредимо на борда. И той вдигна очи към нея. Погледите им се срещнаха и Хедър се почувства изведнъж много щастлива — сърцето й се изпълни с радост, че живее. Далеч по-скъп подарък не би могъл да й достави толкова радост като тази стара месингова вана. Устните й се отвориха леко, а усмивката, която изгря на лицето й, беше събрала всичко, което изпитваше в този миг — радост, благодарност, привързаност. Брандон стоя един миг сякаш прикован от магията на тази усмивка, а Джеймс Бонифас се изкашля и повтори въпроса, който преди малко беше за дал.
Вечерта мадам Фонтено донесе с две от момичетата си гардероба на Хедър. Брандон прегледа внимателно всичко, изказа голямото си задоволство, а после извади от дълбочините на сандъка си желязно ковчеже и наброи върху масата цената, поискана от шивачката. Мадам Фонтено хвърли през рамото му поглед към съдържанието на ковчежето и шумно си пое дъх, когато прецени стойността му. Брандон се обърна и вдигна ядосано вежди, при което шивачката побърза да се дръпне. Сега погледна към Хедър, коленичила до големия сандък и заета да подрежда грижливо рокли и аксесоари. После мадам Фонтено се обърна отново към Брандон с пресметлива усмивка в очите. Видът на пари винаги я възбуждаше.
— Вашата съпруга ще ви придружи ли и когато дойдете догодина пак, monsieur?
— Не — отвърна кратко Брандон.
Усмивката на мадам Фонтено стана още най-широка. Тя отметна кокетно къдрица от челото си.
— Ако дойдете сам, ще се отбиете, надявам се, при мен, да поръчате нови рокли за госпожата, нали? С удоволствие ще работя отново за вас. За мен ще е щастие да поставя всичките си способности на ваше разположение, monsieur — изчурулика тя накрая малко двусмислено.
Забележката й мина покрай неопитните уши на Хедър, без тя да долови подтекста им. Младата жена дори не вдигна глава от сандъка. Но Брандон много добре разбра всичко. Той изгледа мадам Фонтено съвсем спокойно и по начин, който я притесни. Гледаше я, сякаш преценяваше стойността на вещ, плъзна поглед по твърде пищния й бюст на матрона, а после с нескрито пренебрежение по широките й бедра. След което се залови отново за парите, сякаш нищо не било.
— Не ме разбрахте добре, мадам. Искам да кажа, че изобщо няма да се връщам повече в Англия. — Това беше последното ми пътуване до Лондон.
Жената направи, ужасена, крачка назад. Миг по-късно Брандон й подаде парите в една кесия. Мадам Фонтено изобщо не си направи труда да ги брои. Завъртя се на токчета и изчезна без да пророни нито дума.
По време на вечерята мислите на Брандон бяха толкова заети с какво ли не, че съпрузите едва размениха по някоя дума. Хедър беше си легнала в койката, а той продължи да седи до бюрото, зает със списъци, сметки и корабни дневници. Отдавна беше минало полунощ, когато духна свещите, съблече се в тъмното и си легна до нея. Хедър се събуди. Дръпна се, за да му направи място, но възможностите не бяха големи. Брандон се обърна на другата страна, с гръб към нея. Лежеха така, гръб до гръб, и се опитваха и двамата — всеки по свои причини, — да не мислят за онова, което се случи в това легло, когато лежаха последния път заедно в него.