Следващите два дена минаха бързо. Товарът беше подреден, провизиите качени, последните думи на раздяла разменени. Няколко големи лодки дойдоха да извлекат „Бързоходен“ от пристанището, след което щяха да вдигнат платната и да чакат вечерникът да ги изпъне. Всички на борда бяха сега мълчаливи и замислени, само корабът сякаш очакваше нетърпеливо свежият зефир да изпълни платната. Беше спокойна вечер и водата гладка като огледало. Платната висяха, отпуснати. Слънцето тъкмо залязваше зад лондонските покриви, когато топселът изведнъж силно заплющя. Всички очи се впериха нагоре. Беше се вдигнал хладен бриз. Застанала на палубата до мъжа си, Хедър усети върху лицето си бодливото му студено повяване. Платното отново силно изплющя, а после, със засилването на бриза, бързо пое вятър. Гласът на Брандон прозвуча сега, силен и ясен:
— Моряци, вдигни котвата! — потегляме за дома!
Макарата на котвата заскърца и гласът на Брандон отново изкънтя радостно над кораба:
— Дясно на борд!
Котвите се вдигнаха бавно от водите на Темза и корабът пое постепенно курса си. Хедър видя как светлините на брега започнаха да се отдалечават и гърлото й се сви.
Брандон се върна в каютата чак на разсъмване и легна да си доспи. По време на закуска той й обясни какво я очаква по време на пътуването.
— Хедър, сутрин палубите принадлежат на екипажа. Ако ти скимне да се озовеш там твърде рано, онова, което става на един кораб ще те накара да се изчервиш. Затова моят съвет е да си оставаш до късно следобед в кабината.
С поглед забит в чинията, тя измърмори покорен отговор. Бузите й бяха пламнали…
— На долната палуба пък изобщо нямаш какво да търсиш — продължи той. — Там са каютите на екипажа, а на такъв дълъг път ти ставаш за мъжете твърде голяма съблазън. Не бих искал да се видя принуден да застрелям някое от момчетата си, защото се е забравило. Тъй че изобщо не стъпвай там и избягвай да пресичаш пътя на мъжете.
Късно следобед Хедър чу вик:
— Земята се скри! Четири румба дясно на борд!
Денят беше сив, сякаш зимен. По небето пълзяха ниски облаци. Духаше североизточен вятър. Хедър се качи на палубата. Мъжът й стоеше на кормилото и наблюдаваше как най-южният нос на Англия постепенно изчезва от погледа му. Тъкмо казваше на кормчията:
— Поеми сега ти. Дръж курс право на запад. — А после викна нагоре: — Внимавайте с платната, момчета и сменете топсела!
Известно време стоя така, с ръце на гърба и широко разтворил крака, гледаше към мачтите и усещаше равномерното олюляване на кораба. Платната бяха силно изопнати, слънцето, вече ниско над хоризонта, рисуваше златисточервени ръбове по краищата на облаците. Последната ивица земя изчезна зад тях в падащия здрач.
С тъпа болка в гърдите Хедър видя как Англия изчезва от погледа и от живота й.
ГЛАВА ШЕСТА
Четири дена по-късно слънцето изгря на изток студено и заплашително. Силният източен вятър беше станал пронизващ. През първите два дена от пътуването времето беше сравнително добро и „Бързоходен“ можеше да напредва, вдигнал платна. Беше порил спокойно почти гладкото море в западна посока. Но сега вятърът свистеше във вантите, а платната щяха сякаш да се пръснат. Наведен на една страна, „Бързоходен“ се плъзгаше по високи пенести бели гребени, но се подчиняваше на всяко движение на кормилото.
Брандон не сваляше бдителен поглед от струпалите се на хоризонта ниски облаци, работеше ревностно със сектантите и се навеждаше на често над картата.
Вятърът предвещаваше лошо време. Въпреки това Брандон се усмихваше, доволен: при темпото, с което се движеше „Бързоходен“, напредваха достатъчно бързо. Той влезе в каютата, пръсна наоколо си карти и сектанти, наля си от тенджерата на печката чаша кафе. Докато отпиваше с удоволствие от горещата течност, гледаше замислено Хедър. Тя още спеше в койката. Ръката й лежеше върху неговата възглавница, притиснала разпилените й къдрици. Помисли си за топлината и мекотата на тялото й, запита се дали щеше много упорито да се брани, ако се опита сега да я обладае. Тя се раздвижи леко, сякаш бе прочела насън мислите му и той побърза да пропъди от въображението си мъчителните желания. Хедър се протегна и се раздвижи под одеялото, после бавно отвори очи. Когато го видя, усмихна му се за добро утро, после стана и се загърна в леко наметало.