В същия миг Джордж почука тихичко на вратата. Когато Брандон извика: — Влез! — слугата престъпи прага, понесъл таблата със закуската. После извади от джоба си един портокал и го подаде на Хедър, която му благодари, изненадана и зарадвана. Брандон, който наблюдаваше усмихнат сцената, се запита дали слугата не е вече напълно покорен от чара на Хедър, от нейното лице на беззащитно момиченце.
— Ще имаме днес гости за вечеря, Джордж — каза той малко сухо и се извърна. Усети, разбира се, че Хедър го гледа учудено, но не пожела да реагира. — Поканил съм господин Бонифас и помощник капитана Тори Мак Тевиш да ни правят компания. Та ще те помоля довечера да ни сервираш…
— Тъй вярно, капитане! — каза Джордж и хвърли бърз поглед към Хедър. Но тя се беше обърнала, изцяло погълната от желанието да си стопли ръцете на печката. Личеше й все пак, че е ядосана и Джордж поклати глава — той не одобряваше суровото държане на своя капитан. Редно ли е така упорито да държи на навиците си на стар ерген дори сега, вече на път да стане баща и глава на семейство! — мислеше си Джордж.
Вечерта беше по-студена от предишните. В една от новите си рокли, Хедър стоеше, трепереща, до печката и чакаше Брандон да свърши тоалета си. Беше избрала тази рокля, защото й се стори по-топла от другите — беше от зелено кадифе с дълги ръкави и висока яка, корсажът беше украсен с бродерия с лъскави малки перли. Беше си направила красива прическа. Беше много елегантна и, застанала така, беше в радващо като контраст с подчертано мъжката си среда. Брандон, който я наблюдаваше благосклонно, установи със задоволство, че тя би била изключително хубава капитанска съпруга. Той се засмя весело, когато Хедър се приближи още повече към печката и повдигна поли, та да проникне топлината и отдолу.
— Начинът, по който си се залепила за печката, ме карат да предположа, мадам, че няма да оцениш високо времето, което тепърва ни предстои.
— Нима ще става още по-студено, Брандон? — попита тя, ужасена.
— То се знае — засмя се Брандон. — Поехме по северния път и плуваме в посока Нюфаундленд. За нас е много важно да спечелим време, защото и без туй потеглихме с голямо закъснение от Англия. Както вървят нещата, едва ли ще пристигнем преди Нова година у дома. И все пак, нали съм оптимист, вярвам, че ще я преварим с поне няколко дена.
Помощник капитанът и ковчежникът явно се радваха и на хубавата вечеря, и особено на присъствието на Хедър. Дори да бяха разбрали, че е бременна, не дадоха да се забележи. Когато влязоха в каютата на капитана, поднесоха й подарък — малък модел на „Бързоходен“ и благодариха словоохотливо за поканата. Брандон беше изненадан да установи с какъв ентусиазъм я приеха. Той стоеше до жена си и наблюдаваше, леко присмехулен, как Хедър прие с нескрита радост подаръка на гостите, как ги увери, че грижливо ще го пази.
Вечерята мина приятно. Двамата мъже разказваха разни моряшки истории и явно се стараеха да направят добро впечатление, като се надпреварваха да вдигат падналата й салфетка, или да я настаняват удобно да седне. Хедър долавяше от време на време, че съпругът й се ядосва на искрената непосредственост, с която тя се смееше на веселите разкази на гостите. Обзе я страх при мисълта за силата на собственическото му чувство. Докато се хранеха, на често поглеждаше към него, за да разбере какво е настроението му. Начинът, по който беше награбил бясно момъка в модния салон, безмилостният му гняв към онези двамата, които бяха нахлули в стаята им, ядът му, когато чу, че тя е готова да помоли слуга да й закопчае роклята, веднага изплуваха в паметта й. Въпреки това беше сигурна, че той не изпитва към нея любов, тъкмо обратното, смята, че е бил принуден против волята си да се ожени, че е бил впримчен и вързан. Но каква е тогава причината за лесно възпламенимия му гняв? Тесногръдие? Едва ли. Имаше достатъчно доказателства за ненадейно проявявана щедрост скъпия елегантен гардероб, който й бе поръчал, изобилните им обеди и вечери, ваната, купена специално за нея. Не, не беше дребнавост и въпреки това го обземаше странен гняв всеки път, когато други мъже проявяваха интерес към нея. Колко странен беше този човек, за когото я омъжиха! Щеше ли животът с него да стане един ден нормален, или щеше да си остане една несигурна игра, в която тя ще бъде принудена непрекъснато да отгатва какво ли е сбъркала пак?
Привършиха вечерята, масата беше раздигната. Мъжете запалиха с хиляди извинения пурите си. Разговорът се завъртя около делови въпроси. Господин Бонифас попита дали не би било по-сигурно, ако предпочетат южния път. Брандон отпиваше замислено от виното си, той помълча малко, после отговори: