— Една седмица преди да вдигнем котва, други два търговски кораба вече потеглиха за Чарлстън. Трюмовете им бяха претъпкани със стока. И двата поеха по южния път. Ако стигнат преди нас, за онова, което караме, ще вземем едва половината цена. Но ако успеем да ги преварим — а аз се надявам, че ще можем — тогава печалбата ни ще се удвои. Това е последното ми голямо пътуване и бих искал да получа възможно най-висока печалба, не само за себе си, но и за всички.
— Това е наистина чудесно, капитане! — засмя се доволно Тори Мак Тевиш. — Той беше човек, който умее да цени звънката монета.
И Джеми Бонифас кимна в знак на съгласие.
— Брат ми Джеф и аз вложихме доста пари в закупената в Англия стока — продължи Брандон. — Бих искал похарченото да ни се върне удвоено. Ако пристигнем навреме, ще стане точно така.
Господин Мак Тевиш сучеше дългите си мустаци.
— Тъй, тъй, капитане — каза той. — Залогът си заслужава играта. И моят дял в стоката ще ми донесе много по-висока печалба, ако стане както сте го замислили.
— Същото важи и за мен! — усмихна се ковчежникът.
— Джеф ще се отдели ли от вас, капитане, след като сте вече женен? — попита Мак Тевиш.
Брандон хвърли през масата бърз поглед към Хедър, преди да поклати с тих смях глава…
— Доколкото ми е известно, Мак Тевиш, — той предпочита да води неотклонно живота на ерген, въпреки че Хети не го оставя на мира, мърмори и се опитва да го убеди в необходимостта да се ожени.
— Като види колко сполучлив избор сте направили вие, капитане — заяви Мак Тевиш и се усмихна приятелски на Хедър, — може пък да се изкуши да последва примера ви.
Хедър се изчерви и отвърна плахо да усмивката му. Виждаше, че Брандон я наблюдава и сякаш размисля дали помощникът му е прав. Ръцете й трепереха, когато тя най-сетне вдигна глава и погледите им се срещнаха над масата.
Господата Бонифас и Мак Тевиш размениха с усмивка многозначителни погледи, с които се разбраха скоро да се оттеглят. Но когато вратата се затвори зад тях, Брандон се върна към писалището и потъна отново в книжата, а Хедър взе гергефа и седна колкото може най-близо до печката. Малката печица не излъчваше много топлина и тя непрекъснато се местеше, за да се погрее от всички страни. Честите й премествания разсейваха Брандон, затова той накрая остави перото и отмести книжата. Седя известно време така, наблюдаваше я навъсено, облегнал един лакът на масата, сложил другата ръка в скута. Най-сетне стана и се приближи към нея. Хедър ставаше все по-неспокойна под втренчения му поглед. После и тя отпусна гергефа и вдигна очи към него.
— Какво има, Брандон? — попита тя уплашено.
Той сякаш изобщо не я чу. Вместо това се обърна на пети, отиде до сандъка си и вдигна капака. Започна да изхвърля безразборно дрехи, докато откри малко вързопче, извади го и й го подаде.
— Не е изключено тези неща да ти се сторят отначало доста неудобни, мадам, но се надявам, че все ще ти помогнат срещу студа.
Тя развърза вързопа и зяпна смаяна съдържанието му. Брандон се засмя широко, развеселен от безпомощния й вид, протегна се и вдигна високо една от дрехите, та тя да може добре да я разгледа.
— О! — възкликна тя изненадана. — Мили боже! И аз трябва да го облека? Съмняваш ли се в моята добродетел, та искаш да ме опаковаш в подобно нещо?
— Тези тук са скроени точно по чифт наполеонки — заяви той и раменете му се тресяха от смях. Трябва да ги навличаш под роклите, за да не мръзнеш толкова.
Хедър гледаше объркана и все още не проумяваше докрай.
— Представа нямаш колко трудно беше да ги поръчам за теб — смееше се той. — Всеки шивач, към когото се обръщах с подобно желание, решаваше, че съм си загубил ума, никой не желаеше да повярва, че ми трябват за една жена. Наложи се яко да се изръся, за да ми ги ушият най-сетне.
— Казваш, че трябва да нося тези неща под дрехите си? — попита тя все още недоверчиво.
Объркаността й ужасно го забавляваше.
— Ами твоя работа, мадам, щом искаш студеният вятър да се промъква под полите ти. Уверявам те, настоях да ти ушият „тези работи“ само с най-добри намерения. Не бой се, не ти играя лоша шега. Единственото ми желание е да не мръзнеш.
Хедър докосна предпазливо мекия, топъл плат и на устните й най-сетне се появи лека усмивка.
— Благодаря ти — измърмори тя мило.
Минаха още пет дена и времето ставаше все по-лошо. Хедър вече не се съмняваше в предимствата на странното бельо с дълги крачоли, което Брандон й даде. Беше му по-скоро много благодарна. Когато ги обу за пръв път, високо се разсмя не беше виждала нищо по-забавно. Наполеонките й стигаха до глезените, а се връзваха с нещо като панделки високо под гърдите. Изглеждаха наистина смешно. Тя още се усмихваше, когато Брандон влезе за закуска и тя вдигна поли, за да му покаже новото си бельо. Брандон трябваше да си признае, че не насърчава особено възхищението и желанията му.