„Неволно се засмя. Кой ли ме гледа — помисли си тя. Само моите очи виждат това фриволно бельо, никой друг.“
След това се залови за косата си, за да си направи висока празнична фризура на букли. За кратко се полюбува сама на изкусната си творба, преди да вземе от фруктиерата сребърното ножче и да отреже няколко непокорни къдрици, които се подаваха над ушите. С удоволствие си помисли в каква ли ярост би изпаднала лелята, ако можеше да я види и как ли щеше да я наругае, наричайки я порочна жена.
Пръстът й докосна внимателно острието на малкия нож, но все пак недостатъчно предпазливо, защото капка кръв капна изведнъж на пода. Вдигна, стреснато пръст към уста и върна ножа на масичката.
Бежовата дантелена рокля я смайваше не по-малко от батистената риза. Когато я облече, вече не беше полудевойка, полудете — беше същинска разцъфтяла жена. В края на краищата идния месец щеше да навърши осемнайсет. Но в тази рокля имаше още нещо, което я правеше да изглежда странно и по-различно. Също като ризата, тя едва покриваше гърдите и създаваше впечатлението, че под нея не носи нищо. Беше наистина привлекателна и то като жена, осъзнала, че въздейства на мъжете, а не като недокоснато, неопитно момиче, каквото всъщност си оставаше.
Когато влезе в стаята, Уйлям вече я чакаше. И той беше отделил време за тоалета си, беше сменил пътния си костюм с елегантно сако и беше навил рядката коса около тлъстото си лице, с което беше подчертал още повече неговата закръгленост.
— Моя възхитителна, прелестна Хедър, вашето присъствие събужда в мен желанието да съм по-млад. Бях чувал да разказват за хубост като вашата, но никога не бях виждал подобно нещо с очите си.
Хедър измърмори смутено няколко думи на благодарност, преди да насочи вниманието си към богато наредената маса.
Приказни аромати изпълваха стаята. Масата беше отрупана с кристал, скъп порцелан и сребро. Вечерята беше празнична: печен дивеч, ориз, миди в масло, пастети и захаросани плодове. Имаше и вина в скъпи шлифовани гарафи.
Що се отнася до Уйлям, неговият поглед беше привлечен от друго. Докато насочваше сега бавно и смаяно очи към гостенката си, той вече не можеше да скрие напиращото си желание. Алчният му поглед беше прикован към деколтето на Хедър, под което се подаваха нежните закръглености на гърдите й. Той облиза дебелите си устни, сякаш не можеше да владее повече желанието си, не можеше да дочака да докосне кадифената й млада кожа.
Той й предложи стол в единия край на масата и каза с усмивка:
— Заповядайте, малка лейди, аз ще ви обслужа.
Хедър прие предложението му и го загледа как й пълни чинията.
— Готвачката ми е ужасно притеснителна — обясни Уйлям, — тя приготвя ястията бързо и точно както съм й поръчал, а после бяга, преди изобщо да мога да я зърна. Пак така сръчно и чевръсто раздига масата, още преди да съм си дал сметка, че изобщо е била тук. Но, както ще се убедите сама, наистина е голяма майсторка.
Докато вечеряха, Хедър се смая от огромните количества, които този мъж беше в състояние да погълне. Запита се дали след вечеря щеше да е изобщо в състояние да помръдне. Грубите челюсти мелеха безспир и когато дойде ред на превъзходния десерт, той облиза мазните си пръсти и доволно примляска. Няколко пъти невъзмутимо и шумно се оригна.
— Когато почнете работа при лейди Кабот, ще имате възможност да се запознаете с господа от висшите кръгове и с вашата хубост не след дълго ще сте най-търсеното момиче, което заведението е подслонявало.
Той се смееше и се взираше в нея със стъклен поглед над ръба на винената си чаша.
— Наистина сте много любезен, сър — отвърна тя учтиво, макар да й се стори, че виното сигурно го е позамаяло. Висше девическо училище едва ли се посещаваше често от мъже, там влизат навярно само доста възрастните бащи на възпитаничките.
— Така е — продължи той ухилен, — но ще очаквам тогава да бъда добре възнаграден за усилията си.
Този път гледаше Хедър право в очите. Но тя и сега не му обърна особено внимание, загледана в чашата с вино, която той държеше с несигурна ръка. Той изля малко вино върху жилетката си, а цяла вадичка потече по брадичката му, когато отпи голяма глътка.