Вече сваляше новото си бельо само когато си лягаше. Топлината на неговото тяло беше предостатъчна, тя я привличаше като магнит, докато той спеше. Когато се събуждаше изведнъж посред нощ, често разбираше, че се е притиснала към гърба му. Или разбираше сутрин, че той лежи по гръб, а тя е сложила глава на гърдите му или коляно върху краката му.
Това я стряскаше и изненадваше всеки път, беше смаяна, че може дотолкова да се забравя в съня си. Този път Брандон пак лежеше по гръб, но и двамата бяха будни. Бяха си легнали рано, за да се спасят от студа в каютата. Топлата койка беше същински удобен рай. Печката вече не можеше да стопли цялото помещение.
Миналата вечер тя разказа на Брандон какъв е бил животът й преди да го срещне, макар да допускаше, че лорд Хемптън вече го е осведомил за много неща. Той я слушаше с голям интерес, като поставяше от време на време, целият внимание, по някой въпрос.
— Как се беше озовала в Лондон вечерта, когато се срещнахме? — попита той, след като Хедър свърши разказа си. Обърна към нея лице върху възглавницата, отметна от рамото й една къдрица и се заигра разсеяно с нея.
Хедър се запъна.
— Дойдох в Лондон с брата на леля Фани — измърмори тя. — Той искаше да ми помогне да си намеря работа като учителка в женско училище. На някакъв многолюден пазар се загубихме. Беше още първата ми вечер в Лондон.
— Що за човек е този твой вуйчо, та ти е позволил, без да се замисля, да го придружиш?
— Ех, един наистина богат човек, Брандон — сви тя рамене.
— По дяволите! Не те питам за това, Хедър! Ами чичо ти, толкова неопитен ли е, та те е поверил на този мъж единство заради обещанието да ти намери място на учителка? Не му ли мина през ума, че е могъл да те продаде на други мъже, или той самият да злоупотреби с теб? Може да е било по-добре, че си го загубила.
Хедър лежеше притихнала до него. Разбираше колко гняв крие в думите му. Запита се дали той не е единственият човек, доловил с безгрешен инстинкт, какво е имал на ум Уйлям Кърт. Сега вече не я заплашваха английските затвори. Но как ли би приел да истината, ако можеше да разбере, че жена му е убийца?
Страхът й беше по-силен от желанието да му се довери.
— А ние тъкмо този ден бяхме спрели в пристанището — прошепна той и продължи да навива къдрицата й на пръста си. — Ако не беше първият ден след толкова дълго пътуване, може би щях да се държа по-разумно, но бях неспокоен и помолих Джордж да ми намери нещо подходящо. Неговият избор беше същинска изненада за мен — недокосвана жена с влиятелни приятели.
Хедър се изчерви и извърна лице. Брандон наблюдаваше нежната линия на тила й, меката кожа, която изглеждаше още по-бяла там, където започваха тъмните коси. Изкушението да целуне това прелестно място беше огромно, беше му безкрайно трудно да запази самообладание и да забрави, че тя е всъщност негова. На него принадлежеше това нежно късче кожа под копринената коса, местенцето, което с такава радост би галил и целувал.
— Ще ми е доста трудно да обяснявам всичко това на брат си — каза той тихо.
Хедър го погледна изненадана. За пръв път чуваше, че я очаква среща с девер.
— Представа нямах, че имаш брат — каза тя учудено.
Брандон вдигна вежди и известно време мълчаливо я наблюдава.
— Известно ми е, че нямаш представа. Ще трябва да научиш още много неща за мен. Не мога, като тебе, да изкаканижа наведнъж цялата история на своя живот.
Хедър реагира бурно на обидата. Издърпа с гневно възклицание къдрицата си от пръстите му и се извърна. Разплака се от яд и му обърна гръб, докато той продължаваше предизвикателно да се смее. Ругаеше го безмълвно, но не посмя нещо да му каже.
Брандон бавно се събуждаше. Беше все още изцяло в плен на усещането за нейната топлина и мекота, защото Хедър лежеше, притисната към него. Стори му се, че нежните й гърди оставят на гърба му пламтящи дири, бедрата му лежеха под нейните, изящното й тяло беше притиснато към неговото. Струваше му се, че ще се пръсне от набъбналото желание и си мислеше какво ли ще стане, ако я обладае сега насила. Все още в полусън му се стори, че косата й го придърпва към нея, сякаш копринените й къдрици го галеха, а устните й се притискаха към неговите. Прегръдката й беше разтворена и сякаш готова да го приеме. Мислено вече проникваше между бедрата й, в дверите към щастието, а Хедър се извиваше под него, преливаща от сладострастие и възбудата на двама им се извисяваше до екстаз.