Собственото му разгорещено въображение го беше заслепило. Чест, мъжка гордост, самообладание, всичко бе пометено от бурята на страстта, която го връхлетя и му отне разсъдъка. Тъкмо искаше да се обърне към нея, решен да потърси облекчение за продължилото със седмици мъчение. Той се притисна към малкия й корем, който бе започнал леко да се закръгля, но усети лекичко движение, което го накара да се дръпне. Погали нежната закръгленост и го долови отново, този път по-ясно. Бебето риташе в нея, сякаш се противеше на намеренията му. Пламналата му кръв се поохлади и сега отново беше на себе си. Не, не би си позволил да загуби самообладание.
Успя да стане, без да събуди Хедър. Наметна се. Луната светеше толкова ясно, че нямаше нужда от свещ. Наля си чаша бренди и се заразхожда неспокойно из тясната каюта.
Междувременно се беше събудил окончателно и се чувстваше много смутен. Та значи тялото му се опитваше да вземе надмощие над разума. Напоследък такива сънища наяве бяха станали все по-чести и по-настойчиви. Ако не се вземе в ръце, ще превърне някоя нощ сънищата в действителност. Застана до койката, загледан в младата си жена, която спеше в нея, невинна, нежна, не подозираща нищо. Мислеше си за всички ужаси, които бе изживяла, за начина, по който те можеха да променят това полудете, както дори желязото се превръща при висока температура в стомана. Но тя бе устояла на всичко, на неговите пристъпи на гняв, както преди това на всички ужаси в дома на лелята. Въпреки всичко беше запазила очарованието си на дете, то й бе свойствено като неизменна част от самата й същност.
Спомни си за Луиза, зрялата жена, която сега очакваше с нетърпение завръщането му. Тя беше от съвсем друга материя в сравнение с нежното момиче, което споделяше леглото му. Луиза беше разглезена любимка на родителите си. Не познаваше лишенията, не й се беше случвало нищо лошо. Като личност не беше никак сложна, беше, тъй да се каже, прозрачна. Не беше възможно и да я обиди човек. В отношенията й към мъжете нямаше място за изтънчени чувства. Наслаждаваше се свободно на радостите на леглото и онова, което караше Хедър боязливо да се дърпа, би могло да очарова Луиза.
Стоеше и си мислеше, че всичките му планове бяха разстроени, самоувереността му разколебана. Остави се да го впримчи една девственица, сякаш беше неопитно селянче, което не може да се оправя.
Хедър се събуди и се сви, разтреперана, защото й липсваше неговата топлина. Загърна се по-плътно в одеялото.
Брандон се усмихна трогнат, съблече се пак и се пъхна внимателно, за да не я събуди, под завивката, прегърна я, за да я стопли. През този къс миг беше готов да забрави и страстното си желание, и гордостта си и да гледа на нея само като на малко момиченце, което има нужда някой да се грижи за него.
Когато Хедър се събуди на заранта, той вече беше излязъл от кабината. Беше й метнал второ одеяло. Като го видя, тя се усмихна зарадвана и си помисли, че е наистина странно: та той биваше понякога толкова мил и се сещаше и за най-дребни неща.
Той слезе за закуска в каютата, беше мълчалив, но внимателен и дълбоко замислен. Хранеха се мълчаливо. Лицето му беше зачервено от студа. Носеше дебел моряшки пуловер с висока яка, тъмен панталон и високи ботуши. Когато влезе, свали вълнената си шапка и тежкото палто. Беше всичко друго, само не елегантен, но Хедър установи изведнъж, че той изглежда чудесно както и да е облечен. Каквото и да сложеше, му стоеше добре, имаше вид на благородник, независимо от това дали носеше скъпо или работно облекло, което сякаш подчертаваше още повече неговата мъжественост.
Късно следобед Хедър излезе от каютата. Беше сложила тежко дебело наметало и искаше да глътне малко чист въздух на палубата. Брандон не се виждаше никакъв.
Тя застана до кормчията, едро момче с едва забележим мъх по гладките бузи. Смутен, младият моряк беше забил поглед в компаса и се преструваше, че не я вижда.
— Мислех, че капитанът е на вахта.
Морячето вдигна мълчаливо ръка и посочи нагоре. Тя погледна натам и не можа да потисне вик на уплаха. Горе Брандон прескачаше от ванта на ванта и проверяваше нещо по платната. Хедър пребледня от страх и отстъпи крачка назад, когато видя мъжа си горе, на главозамайваща височина. Отдолу мачтата изглеждаше толкова тънка, почти чуплива и тя се уплаши, че може да не издържи тежестта на Брандон. Усети как сърцето й бие в гърлото от страх. Затисна устата си с длан, за да не последва още по-силен вик след първия ужасен възглас. Порив на вятъра разлюля платната и Брандон трябваше да потърси опора, защото мачтата се наведе по-силно. Когато погледна надолу, за да извика нещо на моряка, зърна Хедър и прекъсна работата си. Спусна се надолу, скочи последните няколко метра и докосна леко палубата. Обърна се най-напред към морячето: