— Горе някои въжета трябва по-яко да се вържат. Както са закрепени сега, при по-силна буря няма да издържат. Бъди така добър, погрижи се всичко да е час по-скоро отново наред.
— Тъй вярно, капитане — отговори момчето и лицето му пламна, защото Хедър бе станала свидетелка на забележката, която му бе направена.
Брандон се наметна с палтото и Хедър въздъхна облекчено.
— О, Брандон, какво правеше там горе? — попита тревожно. Изпитаният току-що страх беше изпълнил очите й със сълзи.
Изненадан от тона й и неочаквания изблик на чувства, Брандон се обърна към нея и прочете по лицето й страха. Гледаше я известно време смаян, сякаш не можеше да повярва, че е толкова загрижена за него. После радостно се разсмя.
— Няма защо да се страхуваш. Не съм бил в смъртна опасност там горе. Исках само да прегледам такелажа.
— Да прегледаш такелажа ли? — намръщи тя чело.
— Тъй вярно, мадам — отвърна той, вперил очи в хоризонта. — Идните три дена ще изживеем твърде сериозна буря и съвсем не държа тя да ми съдере платната.
— Но не може ли друг да свърши тази работа вместо теб? — попита тя загрижено.
Той пак се засмя весело и докато й завързваше наметалото под брадичката, заяви:
— Дълг на капитана е да се грижи за кораба, негов дълг е също да следи всичко да е наред.
На Хедър този отговор никак не й хареса, но пък от друга страна трябваше да признае, че не може да го помоли да престане да взема необходимите предпазни мерки.
— Но поне внимаваш, когато го вършиш, нали Брандон?
Той я погледна със светнали от радост очи.
— Нямам никакво намерение, да те оставям млада вдовица, госпожо. Прекалено си хубава!
Следващият ден започна в сиянието на кървавочервен изгрев, сигурно предзнаменование, че се за дава буря. Вятърът се бе засилил и често сменяше посока. Моряците трябваше отново и отново да се катерят по вантите, за да осигурят такелажа. И вълните промениха посоката си и тежко натовареният кораб с мъка напредваше и се поклащаше от борд на борд. Тъмни парцаливи облаци се гонеха по небето. Морето беше оловносиво и някак тежко — мрачна гледка, която не предвещаваше нищо добро. Нощта, която последва беше катранено черна. Единствената светлина на горната палуба идваше от олюляващия се фенер над кормилото.
Преди да почне отново да се съмва, вятърът изведнъж утихна. На хоризонта проблясваха светкавици. Платната плющяха, отпуснати, а морето изглеждаше измамно спокойно и беше гладко като огледало. Хоризонтът не беше ясно очертан, защото краищата на облаците сякаш се сливаха с водата, образувайки мъгливо единство. От време на време внезапно появили се облаци скриваха топсела. Корабът едва се движеше. Нощта настъпи без преход. Екипажът беше обзет от нервно напрежение в очакване на онова, което идеше.
През нощта се вдигна силен вятър. Корабът бе грижливо подготвен да устои на бурята, която можеше всеки миг да ги връхлети. На разсъмване вълните вече се вдигаха високо, а корабът се носеше много по-бързо.
Само най-необходимите платна бяха вдигнати и закрепени, през палубата бяха протегнати въжета, за да могат хората да се държат за тях и водата да не ги отнесе през борда. Отсега нататък никой нямаше да посмее да се катери по вантите.
Денят премина. Морето ставаше все по-неспокойно, бурята все по-силна.
„Бързоходен“ стенеше и скърцаше с всичките си дървени части. Сякаш стон премина през тялото на кораба, когато „Бързоходен“ се озова сред едва различимите маси от вода, пръски и бързи облаци. Хедър вече трудно различаваше, дали започва денят или се смрачава. Всички дрехи, всяко парче плат на борда беше влажно и студено. Виждаше Брандон само на рядко, когато слизаше, целият мокър и премръзнал, в каютата, за да се преоблече и да пийне нещо топло. Почти нямаше време за сън и хапваше само набързо и съвсем нередовно. Когато се появяваше, тя му помагаше да се съблече, увиваше го в одеяло, което беше стоплила за него край печката. Очите му бяха зачервени от солената вода, беше раздразнителен. Тя правеше каквото й беше по силите, за да облекчи живота му. Но най-вече бдеше над съня му. Обикновено почивката му не траеше дълго. Той скоро ставаше и се обличаше, за да се качи на палубата и да води кораба си сред развилнелите се стихии.
Няколко дена се изнизаха монотонно. Една заран палубата бе цялата заледена. Бурята бе станала снежна. Брандон слезе в каютата със заскрежени вежди и мигли. Седна, увит в одеяло, плътно до печката, обгърнал с ръце, за да ги стопли, голяма чаша кафе с ром.