Той стана и се приближи толкова тихо към Хедър, че тя подскочи и отпусна четката. Той се засмя, сложи ръка на корема й и дълго я държа там.
— Започваш хубавичко да се закръгляш, госпожо — закачи я той. — Цял Чарлстън веднага ще разбере, че не съм си губил времето и веднага съм ти направил дете. Малко по-трудно ще е да обясня всичко на бившата си годеница.
Хедър издаде гневен възглас и отблъсна ядосано ръката му.
— Ти си отвратителен! — каза рязко. — Как смееш изобщо да обмисляш в мое присъствие на висок глас какво ще разкажеш на бившата си годеница. Ти не гледаш на мене като на своя жена и майка на твоето дете, третираш ме толкова пренебрежително, сякаш съм прахта под краката ти. — Очите й блестяха. — Абсолютно ми е все едно какво ще разказваш за мен. Предполагам, че думите ти ще са сладки като мед, когато ще й обясняваш, че си бил принуден да се ожениш за мен, защото съм била вече бременна. Ще се представиш многословно като невинна овчица, впримчена от една алчна и рафинирана личност. Сигурна съм също, че ще разкажеш как си ме измъкнал от калта и си ми дал името си само защото върху тебе бил упражнен натиск. Не ще и дума, ще бъдеш много убедителен. Не се съмнявам, че още преди да довършиш разказа си, ще си отнел и нейната невинност.
Той смръщи чело и пристъпи към нея. Уплашена, Хедър побърза да сложи помежду им един стол и да се дръпне.
— Не ме докосвай! — извика тя. — Ако ме пипнеш, заклевам се, ще скоча през борда!
Брандон протегна ръка да отмести стола. Хедър отстъпваше крачка по крачка, докато гърбът й опря в стената.
— Моля те — прошепна тя, когато той й хвана ръцете. — Моля те, не ми причинявай болка, Брандон! Мисли за детето!
— Не съм имал нито за миг намерение да ти причинявам болка, мадам — каза той бавно — но необузданият ти език предизвиква гнева ми. Внимавай! Имам и други начини да те накажа!
Хедър се сви. Гледаше го с широко отворени от страх очи, устните й трепереха. Брандон видя колко е уплашена, пусна я и тръгна с ругатни към койката.
— Ще направиш по-добре, ако си легнеш — каза той, вече по-спокойно. — Капнал съм от умора. Искам днес най-сетне да се наспя.
Хедър отметна глава. Гневът й надделя над страха.
Как можеше да я подканя да легне до него, след всичко, което й каза! В края на краищата и тя си имаше гордост.
Сълзите се стичаха по бузите й, но тя беше вирнала упорито брадичка. Отиде до койката, измъкна възглавницата и одеялото си, пренесе ги в предната част на каютата и се залови да си постила върху широката пейка под прозореца.
Брандон я наблюдаваше намръщен.
— Да нямаш случайно намерение да пренощуваш там? — попита я недоверчиво.
— Да — измърмори тя и се накани да се пъхне под одеялото върху коравото си легло.
— Мястото едва ли е подходящо за пренощуване — опита се да я разубеди той. — Бурята още не е отминала. До прозореца е влажно и студено. Ще ти е ужасно неудобно.
— Остави ме на мира — отвърна тя упорито. — Все ми е едно.
Брандон изруга тихичко, съблече се и хвърли небрежно дрехите си на един стол. Седна объркан на койката, втренчил очи в Хедър. Тя продължаваше да се опитва да легне по-удобно и се въртеше от една на друга страна.
Брандон дълго седя и я гледа мълчаливо, преди да си легне. Гледаше празното място до себе си, където тя бе лежала до него всяка нощ от началото на пътуването и осъзна учуден, че тя ще му липсва. Миналата нощ тя му бе отдала доброволно топлината на тялото си, за да го запази от студа. Отново погледна към нея и гласът му беше дрезгав, когато каза:
— Хедър, на този кораб човек наистина не бива да пилее топлина. Ела при мен да се топлим взаимно.
Тя вирна носле и притисна рамо към ъгъла, за да не пада от пейката на пода, всеки път когато корабът се накланя.
— Аз съм толкова глупава, сър, че бях сигурна — и посред Атлантическия океан могат да се срещнат стада крави. Малкият ми врабчи мозък ми забранява да стана от тази пейка ида прекарам нощта в едно легло с теб.