— Хедър Бриана — настоя той — бъди добро дете и си изпразни чинията, ако не искаш татко да се разсърди.
— Не ми се яде, татко.
— Но как мислиш да станеш един ден хубава млада дама, ако не се храниш, Хедър Бриана? Много си слаба за твоите шест години.
Сега фантазията й нарисува нова картина.
— Наистина ли трябва да излезеш, татко?
— Ти ще останеш със слугите и всичко ще е наред — усмихна се той. — Нали днес е десетият ти рожден ден! Бива ли толкова голямо момиче да се страхува да остава само?
Тя го видя да се отдалечава и устните й затрепериха. Очите й плувнаха в сълзи.
— Ще правя каквото поискаш, татко, нали виждаш, вече го правя, но моля те, върни се.
— Баща ти е мъртъв, миличко, умря на игралната маса, не си ли спомняш?
— Не ми отнемай снимката на мама, недей. Само това ми е останало от нея.
— Аз трябва да отида да платя дълговете на баща ти. Трябва да взема всичко, дори портрета му.
— Дойдохме да те вземем, Хедър, от сега нататък ще живееш с леля си и с мен.
— Тъй, значи ти си момичето. Едва ли те бива много за работа, прекалено си мършава. Ех, поне роклите ми ще ти стават. И хич не си въобразявай, че ще можеш да домъкнеш един ден някое копеле в къщата ми. Ще те изхвърля — да знаеш! Защото ти си вещица, Хедър Саймънс!
— Не, не съм вещица!
— Това е моят брат Уйлям, дошъл е да те отведе в Лондон.
— Ти си очарователна, дете мое. Ще позволиш ли да ти представя моя асистент Томас Хънт? Ех не е тъкмо онзи тип мъже, които съблазняват жените с хубостта си.
— Моля ви, оставете ме на мира. Не ме докосвайте.
— Намерението ми е да те притежавам напълно и докрай, миличка. Та няма защо да ми се опъваш.
— Той се надяна на ножа. Беше нещастен случай. Той се опита да ме изнасили. Те са по петите ми. Той не знаеше, че съм убила човек. Той ме мисли за уличница.
— Нима мислиш, че ще ти позволя отново да избягаш?
— Този янки ме изнасили. Детето, което нося, е негово. Никой друг не ме е докосвал. Той си въобразява, че може да ме направи своя любовница, иска да родя детето му тук, а той да се ожени в родината си за друга. Толкова е високомерен. Господи, нека е момиче. Не исках да викам. Ти ме уплаши, моля те, не ми причинявай болка! Джордж, той си е забрави шапката. Ще се върне ли скоро?
— Капитанът е добър човек.
— О, Брандон, какво правиш там горе? Той се държи с мен като с дете… Той гали корема ми, а после ми разказва за годеницата си.
Горещината беше непоносима. Тя се мяташе в койката, за да избяга от нея. Нещо хладно и влажно докосна тялото й, плъзна се с бавно, успокояващо движение по него. Силни и нежни ръце я преобръщаха и същата влажна прохлада докосна голия й гръб.
— Глътни го — чу да й казва един глас, — хайде, глътни го.
Отново видя баща си, той доближаваше чаша към устните й. Тя изстена. Послушна, както винаги, изпи чашата.
Леля Фани стоеше до леглото и почна да вика, когато видя, че тя държи в ръце мъртвия й брат. От гърдите му стърчеше нож. Хедър се опита да обясни, че е било нещастен случай, че тя всъщност не го е убила, а той е паднал върху ножа. Томас Хънт пристъпи до леля й, поклати отвратителната си глава и я посочи с обвиняващ пръст. Тя видя секирата на палача, лицето му под качулката и голите му гърди. Той притисна главата й към дръвника и отряза дългите й къдрици. Отново усети нежната прохлада, а баща й отметна косата й от челото.
— Пий, Хедър!
— По-добре ли е, капитане?
Треската я разтърсваше отново и отново, беше й ужасно студено. Завиха я в нещо топло. Тежките одеяла отново я притиснаха.
— Татко, не ме изоставяй, татко!
— Хенри, аз не мога да се омъжа за теб и не ме питай защо. Господи, колко много кръв, а раната беше съвсем малка.
Уйлям Кърт се изсмя и я изгледа с воднисти пияни очи. Господин Хънт стоеше до него и двамата се приближаваха към нея. Опитваха се да я сграбчат с ноктите си, но тя се обърна и избяга от тях, право в обятията на капитана янки.
— Умолявам ви, защитете ме! Не допускайте да ме сграбчат. Аз съм ваша съпруга.
— Ти не си моя съпруга.
После дойде горещината, на огромни вълни. И отново прохладното движение, която й носеше облекчение.
Видя Брандон седнал до нея — той бършеше внимателно тялото й с влажна кърпа.
— Брандон, не допускай бебето ми да умре.
Ръката му погали нежно корема й, той я погледна:
— Живо е, миличко.
Леля Фани стоеше зад него и се смееше:
— Чу ли, никаквице, чу ли — копелето ти е живо.
Лицата на Уйлям Кърт, Томас Хънт, леля Фани и чичо Джон се наведоха над нея. Всички се смееха, смееха се, смееха се с широко отворени уста.
— Убийца! Убийца! Убийца!
Тя притисна ушите си с ръце и се замята диво в леглото.