— Ще поръчам на Джордж да ни сготви нещо вкусно. Той ще се зарадва, като разбере, че вече си добре. Много е привързан към теб и се боя, че от страх за теб е остарял поне с десет години. — В очите на Брандон светеха подигравателни пламъчета. — Надявам се, че няма нужда тепърва да ти обяснявам, мила, че няма да спиш вече върху пейката под прозореца.
— Прекарах една ужасна нощ — призна си тя с тих смях.
— Ти си едно безкрайно упорито малко женче — разсмя се той, — но следващия път ще имаш по-малко възможности да го доказваш. — От тук нататък — каза той, отново сериозен, моят здрав човешки разум ще решава всичко и ще се погрижа ти покорно да го следваш.
Тя се засмя притеснено, защото разбираше, че той не се шегува. Когато той стана и се запъти към вратата, друга мисъл й мина през ума.
— Брандон! — извика преди той да успее да излезе.
Той се обърна, изчаквайки какво има да му каже. Тя си играеше притеснено с ресните на одеялото. От една страна се боеше да изрече каквото я тревожеше, не знаеше как ще реагира той на въпросите й, но от друга страна беше уверена, че трябва да го попита. Отново измърмори извинение:
— Брандон… — събра всичката си смелост и го погледна право в лицето… — Ще разкажеш ли на семейството си, че си бил принуден да се ожениш за мен?
Той я гледа няколко секунди с каменно лице. После се обърна и излезе без дума да каже.
Хедър обърна отчаяно лице към стената, нещастна до смърт, че бе за дала този въпрос. Той не й отвърна, но и това беше отговор. Стори й се, че няма да понесе такъв срам.
Докато Брандон се върна, тя успя да се пооправи от уплахата и се закле повече да не се връща към този въпрос.
Той извади от сандъка една нейна нощница и я сложи на леглото.
— Хедър, ако нямаш нищо против, ще ти помогна да я облечеш.
Надяна й дрехата през главата и закопча копченцата на гърдите й, а тя не сваляше очи от него. Изглеждаше безкрайно изтощен и уморен. Косата му, обикновено грижливо вчесана, беше чорлава, тъмните сенки под очите и около носа свидетелстваха за дълги безсънни нощи. Не беше жалил силите си и тя изпита страстното желание да протегне ръка, да погали лицето му, да изглади бръчките, които умората беше изорала по него.
— Джордж не се е грижил добре за тебе — прошепна тя нежно, — трябва да му се скарам.
Внезапно смутен, той скри лице и застана до писалището си. Но щом я чу да се раздвижва, веднага се обърна.
— Ох! — изпъшка тя с гримаса — от това кораво легло ме боли цялото тяло. — Може ли да поседна? — погледна го тя въпросително. — Моля ти се, Брандон.
Той взе одеялото от леглото и го постла върху креслото до печката, донесе й малките пантофки и я обу. После я вдигна на ръце и я пренесе. Хедър сключи ръце на тила му. Съжали, че пътят до креслото не е по-дълъг. Брандон тъкмо я загръщаше внимателно в одеялото, когато Джордж почука на вратата. Той влезе с широка усмивка на добродушното лице. Носеше голяма табла, отрупана с тенджери и чинии.
— Ох, ох, госпожо, ама вие хубавичко ни изплашихте — каза той, — за малко да помислим, че ви е ударил последният час. Горкият капитан не се отдели нито за миг от леглото ви, ни деня, ни нощем. Не даде никой друг да се грижи за вас.
Брандон изгледа мрачно слугата.
— Много ти е дълъг езикът, Джордж — изръмжа той.
Възрастният мъж му се усмихна предано:
— Тъй вярно, капитане! — призна си той без особени признаци, че се е уплашил и сложи таблата на масата.
Хедър нямаше апетит, въпреки че супата пред нея вдигаше ароматна пара. Само за да направи удоволствие на двамата мъже, изяде една лъжица, после още една, а после апетитът наистина дойде с яденето. Ставаше й все по-вкусно. Вдигна поглед от чинията и видя как двамата я гледат, очаровани да установят, че заедно с апетита се завръщат и силите й. Пусна смутена лъжицата и се опита да отклони вниманието от себе си.
— Не сте се грижили достатъчно за вашия капитан, Джордж — обърна се тя към слугата.
Брандон изсумтя и се извърна. Джордж запристъпва объркан от крак на крак, стиснал притеснено ръце.
— Какво да правя, мадам, капитанът не ми позволи. Забранил ми беше изобщо да престъпвам прага. И за да бъдат думите му още по-убедителни, побърза да добави: — Той се грижеше сам за вас и само благодарение на него прескочихте трапа.
Брандон изръмжа нещо неясно и понечи да награби Джордж за яката. Слугата се дръпна не много уплашено, но достатъчно бързо.
— Във всеки случай много се радвам да ви видя отново здрава, госпожо — каза той вече от вратата.
Хедър си изяде супата докрай и пристъпи без колебание към ястията в другите тенджери. При това не откъсваше поглед от явно сърдития си съпруг.