Тази вечер, когато той се съблече, за да си легне, тя се отмести драговолно и отметна подканящо одеялото. Той погледна колебливо свободното място до нея, но после извърна очи.
— Мисля, че ще е по-добре да не спя вече в койката — каза той с бърз поглед към нея и видя колко е разочарована. После се изкашля и продължи: — Вече е по-топло и не е необходимо да споделяме леглото. Освен това… хъм… помислих също, че… че мога да се обърна някоя нощ рязко в съня си и да направя някоя беля на теб и на детето. Пък и без мене… без мене ще имаш повече място.
С малко несръчно движение той се метна в хамака и се зави на пашкул, за да заспи най-сетне спокойно.
Хедър се нацупи недоволно и пусна края на одеялото. После се обърна настрани и се зави до ушите.
Дните се превърнаха в седмици. Колкото по на юг отиваха, толкова времето ставаше по-меко. Под топлите лъчи на слънцето бузите на Хедър отново порозовяха и последиците от болестта постепенно изчезваха. С всеки изминат ден изглеждаше все по-свежа. Всеки път, щом се появеше на палубата, неизменно придружавана от Брандон, погледите на мъжете се устремяваха възхитени към нея, но моряците не дадоха нито веднъж да се разбере, че виждат нещо друго освен една дама от благородно потекло.
Новото разпределение на спалните се отрази очевидно много добре на Брандон. Сенките под очите му изчезнаха, бузите му понапълняха, бръчките от изтощителното будуване се изгладиха, вече имаше вид на отпочинал човек. Кожата му почерняваше бързо на слънцето и беше придобила меден оттенък. Хедър все по-често се хващаше, че го гледа с възхищение.
Приближаваха Бермудските острови и имаха намерение да спрат, когато отново ги налетя лошо време. По време на бурята, Брандон се качи на горната палуба и забеляза как Джордж връзва празна делва за релинга. Над нея закрепи много търпеливо и находчиво къс платно, та да хваща като във фуния дъждовната вода и да пълни делвата.
— Джордж, по дяволите, да не си си загубил ума! — извика ядосано Брандон. — Какви са тия играчки? Ти друга работа нямаш ли си?
— Помислих за младата лейди, капитане — отвърна Джордж, без да обръща внимание на гневното навикване. — Сигурен съм, че с удоволствие би се изкъпала, та ми се ще да събера малко дъждовна вода — морската не става за баня, нали така?
Брандон изгледа критично конструкцията, а Джордж запристъпва притеснено от крак на крак, уплашен да не би капитанът да му заповяда веднага да разкара всичко. Но Брандон само поклати глава, обърна се бавно и изгледа изпитателно и продължително слугата, който се сви притеснено под погледа му.
— Понякога — натърти някак странно Брандон и Джордж потръпна в очакване на нещо лошо — понякога ме караш много да ти се чудя!
Хедър се отпусна с блаженство в горещата вода. Наслаждаваше се безмерно на топлата баня. Когато видя ваната, пълна и вдигаща пара, издаде вик на радост и целуна Джордж по бузата. Изчервен от радост и смущение, старият човек побърза да изчезне от каютата.
Хедър изстена от удоволствие, отпусна се и облегна глава на ръба на ваната. Потопи ръце дълбоко във водата, отново ги вдигна и остави капките да се стичат от тях. Седнал до бюрото, Брандон изруга на ум, когато събра за осми път с неверен резултат колоната от числа. Хедър изпитваше толкова пълно щастие от необичайния лукс на горещата баня, че изобщо не забелязваше лошото му настроение.
Той хвърли пачето перо, затвори тетрадката и стана от писалището. После се изправи до прозореца и се загледа в проблясващото на лунната светлина нощно море, опитваше се да насочи вниманието си към нещо друго, а не към забранения плод — очарователната му млада жена във ваната. Усилието се оказа напразно и той се улови, че не откъсва жаден поглед от нея, от примамливо закръглените й гърди. Не можа да се сдържи и отиде при нея. Погали нежно малкото й ухо, прокара леко пръсти по тила й. Тя вдигна към него влажно блестящи очи, усмихна му се и потърка буза в дланта му. Брандон изстена, впи зъби в долната си устна и се дръпна в сигурния противоположен край на каютата.
Хедър, която бе свикнала постепенно с внезапните промени в настроението му, не позволи да й отнемат радостта от къпането и продължи да се плиска във ваната.
— Брандон — каза тя мило — мога ли да те помоля да вземеш от печката тенджерата с гореща вода и да я излееш във ваната?
Той побърза да изпълни молбата й, доволен, че това ще го отвлече от неспокойните му мисли. Изля водата във ваната и застана безпомощно с празната тенджера в ръка, а тя се протегна блажено в новата топлина и благодарно му се усмихна. Потапяше се до рамене във водата, отново се подаваше над нея и розовите й гърди блестяха влажно на светлината на свещите.