Брандон се извърна и измърмори нещо от рода на „да ида за още вода“, само и само да поуталожи мъченията си.
Хедър отново се отпусна във ваната. Идеше й да мърка от удоволствие. Водата беше мека като коприна, рядък лукс, на който тя се наслаждаваше с благодарност след толкова бани с щипеща морска вода.
Някакъв шум над главата й я накара да се ослуша. Позна стъпките на Брандон, който се разхождаше напред-назад. На равномерни интервали сянката му падаше върху люка на кабината и тя реши, че е станал много нетърпелив в желанието си най-сетне да слезе от кораба и да се прибере у дома.
След банята тя сложи чиста, ухаеща нощница и седна, метнала върху коленете си одеяло, до печката да се среши. Още четкаше косата си, когато мъжът й се върна. Брандон застана нерешително в рамката на вратата. Деколтето на нощницата й не прикриваше пълните й гърди, а като видя копринената й кожа и твърдите зърна, които се очертаваха под плата, обзе го трескавото безпокойство, което бе изпитвал вече толкова пъти. Заразхожда се нервно из каютата, спря пред сандъка, върху който тя беше сложила роклята си и докосна предпазливо с връхчетата на пръстите мекото кадифе, сякаш галеше Хедър. Изведнъж осъзна какво прави и тихичко изруга. Вдигна роклята, приближи се към Хедър и я наметна, та поне гърдите й да не се виждат. Тя му се усмихна и измърмори благодарност.
— Хедър, за бога — каза той тихо — аз не съм дете и онова, което изпитвам при вида на голите ти гърди… аз съм зрял мъж и не мога повече да издържам да те гледам така разголена!
Тя придърпа покорно дрехата по-плътно около раменете.
С течение на времето Брандон ставаше все по неспокоен. Непрекъснато се занимаваше с уредите на кораба. Двамата с Мак Тевиш сравняваха наблюденията си и можаха да установят приблизително кога ще стигнат сушата. Но избягваха да говорят за това на висок глас, от страх да не са сбъркали нещо.
Беше през един декемврийски ден. Екипажът коментираше дали ще успеят да стигнат преди Коледа в родното пристанище. Двата кораба, напуснали Англия преди тях, щяха да пристигнат някъде към Нова година. Ако „Бързоходен“ успее да ги превари, те ще са първите, който се завръщат от Англия и докараната стока щеше да им донесе по-голяма печалба. Хората знаеха, че Бермудските острови са вече наблизо, а зърнат ли ги веднъж, пътуването е към края си. На другия ден, осми декември, късно след обед се разнесе гласът на моряка, наблюдаващ от кошницата на главната мачта: Земя на хоризонта!
От палубата още не се виждаше нищо. Брандон разгърна картите, нанесе данните в корабния дневник, но не промени курса, докато островите не се появиха на хоризонта. Тогава даде дългоочакваната заповед да сменят курса в посока родното пристанище.
Една седмица преди Коледа, след повече от шест седмици пътуване по море, хвърлиха котва в залива на Чарлстън. Когато сушата се появи на хоризонта, вдигнаха знамето. Загърната в наметалото, Хедър се качи на палубата, за да хвърли пръв поглед към чуждата страна, която скоро щеше да стане нейно второ отечество. Първото, което видя, беше синьосивкава ивица далеч на хоризонта. Когато наближиха и брегът се очерта по-ясно, Брандон разбра, че са няколко мили по на север, отколкото трябваше. Коригира курса с няколко румба и сега заплуваха най-близо до брега. Хедър гледаше смаяна безкрайния простор, който се откриваше пред погледа й. От прочетени книги и чути разкази на пътешественици въображението й бе нарисувало съвсем друг пейзаж: безрадостен, с бедни селища сред влажни блатисти равнини — картината на една негостоприемна страна. Затова гледаше учудено прозрачната, тъмносиня вода, по която се плъзгаше корабът, ослепително белия пясък по плажовете, които се простираха на мили надалеч. Зад тях се издигаха гъсти гори от мангрови дървета, бук и кедър, а когато заобиколиха силно издаден навътре в морето риф и се озоваха най-сетне в самото пристанище, дъхът й секна от хубостта на града, чиито светли къщи се издигаха по крайбрежието, весели и пъстри на ослепителното слънце. Докато „Бързоходен“ изминаваше последните мили по пътя за дома, Хедър различи в далечината огромната човешка тълпа на кея. Помисли си, ужасена, че там чакат не само приятелите на Брандон, но и неговият брат и годеницата му. Сърцето й почна лудо да бие, като си представи, че не след дълго ще трябва да застане пред тях. Слезе бързо в каютата да се облече както подобаваше, според нейните представи, за съпругата на един капитан. Прегледа внимателно гардероба си и избра розова вълнена рокля с пелерина от същия плат, обшита, като хусарски кител, с мек като коприна астраган и украсена отпред с ширити. Отдели особено внимание на фризурата си. Вдигна къдриците си високо на главата и ги закрепи с тъмна мрежа. Дълго преди корабът да хвърли котва, вече беше готова. Не й оставаше друго освен да чака. Седеше в любимото си кресло до изстиналата печка и гледаше замислено в здрача, изпълнил каютата. Пъхна дълбоко ръце в маншона, защото изведнъж се бе разтреперила от страх пред онова, което я очакваше.