Изведнъж усети как корабът се удари в стената на кея. Малко по-късно Брандон отвори вратата и влезе. Огледа критично Хедър, после отиде до писалището, отвори едно чекмедже, извади бутилка бренди и си наля. Изпи го на един дъх.
Хедър прехапа нервно устна, приближи се и застана до него. Взе чашата от ръцете му и я протегна умолително. Имаше чувството, че трябва да се подкрепи за онова, което я очакваше долу на кея. Брандон се усмихна. Наля й малко. Хедър изпи като него брендито на един дъх. Резултатът: с разширени от ужас очи тя пое шумно въздух, дано спре парещата болка, която се плъзна от гърлото й чак до стомаха. Пъшкаше, кашляше, струваше й се, че никога няма да се съвземе. Най-сетне пое още веднъж дълбоко въздух и усети как й става приятно, защото паренето се бе превърнало в живителна топлина. Погледна с плувнали в сълзи очи засмяното лице на Брандон и му кимна храбро, вече готова да се срещне с хората на кея.
Брандон остави шишето, сложи под мишница купчина книжа и я побутна внимателно към вратата, после нагоре по стълбата и до палубата, където вече бяха сложили трапа. Там спряха за миг, очите им се срещнаха, преди той да й предложи любезно ръка. Хедър го хвана, пое си дълбоко дъх и го остави да я заведе на сушата.
Когато се появиха на релинга, от тълпата се отделиха двама и се затичаха към тях — бяха млад мъж и млада жена.
Мъжът беше висок колкото Брандон и само малко по-слаб, но приликата им беше очевидна. Жената беше висока, с пищни гърди и чудесна руса коса — това сигурно беше годеницата му. Тя се хвърли с разтворени обятия към Брандон, прегърна го и го целуна по-продължително и страстно отколкото беше прилично пред очите на всички дори за влюбена двойка. Брандон стоеше, отпуснал ръце и не отговори с нищо на нежностите й. Хвърли само къс поглед към Хедър, която беше отстъпила крачка назад и наблюдаваше сцената по-скоро с любопитство. Луиза пусна най-сетне Брандон. И тя отстъпи назад и впери в него учуден поглед. Не проумяваше защо приема толкова хладно радостта й от срещата. Хвана ръката му и я притисна към гърдите си. Най-сетне се огледа и хладният й поглед срещна Хедър.
Двете жени се изгледаха с погледи изпълнени с омраза. Хедър виждаше пред себе си пищната хубост на опитна жена, която знае как да се държи с мъжете и какво иска. Луиза видя едно очарователно, изключително красиво младо момиче, едва напъпило, излъчващо нежност, каквато Луиза никога не бе притежавала. Всяка откри в другата тъкмо онова, от което най-много се боеше и от първата секунда на срещата си станаха врагове.
Луиза първа се окопити и се обърна към Брандон:
— Кого си ни довел, мили? — попита високомерно. — Някакво нещастно малко същество, което си намерил из улиците на Лондон? — Тонът й беше рязък.
Джеф беше наблюдавал внимателно сцената и си направи изводите. С мъка успя да не се разсмее доволно, когато Брандон отвърна сдържано:
— Не, Луиза, това е съпругата ми Хедър.
Луиза загуби дар слово. Пое си въздух, очите й бяха широко отворени. Лицето й пребледня и тя го гледаше безмълвно.
Брандон, който много се надяваше бурята скоро да премине, побърза да продължи:
— Хедър, това е брат ми Джефри, Джеф, това е жена ми.
— Жена ти ли? — изкрещя Луиза, която си бе възвърнала дар слово. — Нима искаш да кажеш, че си се оженил за тази личност?
Джеф се разсмя, без да обръща особено внимание на избухването й. Той взе ръката на Хедър в своята, наведе се и каза сърдечно:
— Много се радвам да се запозная с тебе, госпожо Бърмингам.
Хедър също му се усмихна и вече знаеше, че е спечелила в негово лице бъдещ съюзник.
— И аз се радвам да се запозная с теб — каза тя тихо. — Брандон ми е разказвал много за теб.
Джеф погледна със съмнение брат си.
— Хъм, доколкото го познавам…
— Проклет идиот! — изкрещя Луиза, побесняла от яд. — Значи чисто и просто си ме зарязал! Аз те чакам, чакам да изпълниш лъжливите си обещания, а ти се размотаваш из улиците на Лондон на лов за жени. — Тя сви юмрук и го протегна така, че пръстенът на ръката й заблестя право пред очите му. — Ти ме помоли да те чакам, каза, че това ти е последното презморско пътешествие, след което ще ме заведеш в дома си като своя съпруга. Дявол знае къде си намерил тази личност, която слагаш сега на мястото, което би принадлежало на мен. Мога ли да знам какво си си мислил? Ти се подигра по най-долнопробен начин с чувствата ми! Не се съмнявам, че доставяш по този начин огромно удоволствие на брат си. Той се хили толкова безсрамно, сякаш сам е измислил целия план и го е осъществил заедно с теб.