Тя пристъпи към Хедър и я погледна злобно. Гласът й беше леден, когато й изкрещя:
— Долнопробна малка мръснице! Много бих искала да зная от кой бордей те е измъкнал. Ти ми го открадна! Толкова млада и вече толкова покварена! — продължи тя да крещи, пристъпвайки най-близо към Хедър. — Не се съмнявам, че си се пъхнала драговолно в леглото му, курво недна!
Луиза вдигна ръка, сякаш готова да удари Хедър по лицето, но Брандон я спря.
— Внимавай, Луиза — каза той натъртено — тя е моя жена и носи моето дете. Можеш да изливаш колкото си искаш гнева си срещу мен. Но няма да ти позволя да вдигнеш срещу нея ръка не смей да я обиждаш. Чувствай се предупредена!
На Луиза й пролича, че се е уплашила. Брандон я пусна и застана предвидливо между двете жени. Но вече не беше необходимо, защото Луиза се бе предала.
— Твоето дете? — попита тя недоумяващо. Погледът й се плъзна по закръгленото тяло на Хедър, сякаш едва сега забеляза, че жената е бременна.
Тя обърна гръб, но присъстващите разбраха, че се заклева жестоко да си отмъсти.
— Е, след като станахме с лекота център на вниманието — ухили се Джеф — не е ли най-добре да тръгнем към каляската. Той изгледа златокосата си спътничка: — Луи, момичето ми, ще дойдеш ли с нас до Хартхевън, или да кажем на Джеймс да спре в Оукли?
Тя го изгледа мрачно, прецени бързо, взе решение и се обърна към Брандон:
— Трябва и вие да спрете в Оукли, скъпи, вече съм сложила масата за посрещането ти — погледна го тя с престорена веселост. Настоявам да бъдете мои гости и зная, че няма да ми откажеш.
Джеф погледна със съмнение брат си и видя, че Брандон не е никак възхитен от поканата. По-малкият брат се забавляваше чудесно. Той привлече Хедър, застанала зад брат му, в общия кръг и й смигна лукаво, преди да се обърне към Луиза:
— Луиза, тази покана за всички членове на семейство Бърмингам ли важи, или е от много личен характер? Не мисля, че снаха ми би искала да се лиши за дълго от присъствието на своя съпруг.
Очите на Луиза изпращаха мълнии, но тя великолепно се овладя:
— Разбира се, че поканата важи за всички без изключение, драги, сигурна съм, че в нейното състояние малката би изпила с удоволствие чаша топло мляко.
Джеф се ухили още най-широко и прокара игриво пръст по меката пелерина на Хедър:
— Пие ли ти се топло мляко, госпожо Бърмингам?
— Да — отвърна тя примирително и му се усмихна. Младежкият му чар вече я беше покорил. — Но бих предпочела все пак чай — добави тя смутено.
— Ами да, чаят е все пак по-подходящ след дълъг път, нали Луиза? — попита той иронично.
Погледът на Луиза беше като на змия, фиксираща жертвата си.
— Разбира се, щом така мислиш, у дома има всичко.
Тя беше решила да се държи, за сега поне, колкото може по-тактично.
— Малката ще има каквото поиска — добави тя.
— Според мен тя вече има всичко, което е пожелала — каза си развеселен Джеф.
Луиза обърна ядосано гръб на Джеф, а Брандон му хвърли предупреждаващ поглед. Но малкият брат не допусна да му развалят чудесното настроение и предложи, безгрижно засмян, ръката си на Хедър.
— Ела, госпожо Бърмингам — каза той — трябва да се съобразяваме със състоянието ти. Най-добре ще е да се качиш веднага в каретата.
Докато си проправяха път през любопитно зяпащата ги тълпа, Джеф се стараеше да използва колкото може по-често обръщението „госпожо Бърмингам“, защото наблюдаваше с нескрито удоволствие как Луиза всеки път потреперва.
Луиза вървеше напред, хванала здраво Брандон под ръка. Очите й бяха присвити от потисканата с мъка ярост. Чуваше шушукането в тълпата, беше й повече от ясно, че новината за женитбата на Брандон и скъсания им годеж ще се разпространи из Чарлстън с бързината на мълния.
Брандон, който бе придружавал до не толкова отдавна с гордост Луиза из града, усети изведнъж близостта й като товар, беше му освен това много неприятно да гледа как брат му нескрито ухажва Хедър. Знаеше, че Джеф никога не бе харесвал Луиза и изпитваше ужас при мисълта, че ще трябва един ден да я приеме като своя снаха. Никога не беше прикривал неприязънта си. Затова нищо чудно, че се държеше сега толкова предизвикателно. Показваше по този начин облекчението си. Брандон гледаше крехката фигурка на жена си, която пристъпваше енергично с развети поли редом с брат му и погледът му помрачня.