Джеф помогна с подчертана загриженост на Хедър да се качи в каляската и не се поколеба да седне до нея. Посрещна спокойно яростния поглед на брат си. Нямаше как Брандон се видя принуден да помогне на свой ред на Луиза да се качи. Не му оставаше нищо друго освен да седне на единственото останало свободно място. Луиза използва възможността да се притисне към него, да сложи сякаш неволно ръка на коляното му, с което да демонстрира на присъстващите интимните отношения, които продължаваха, въпреки всичко, да я свързват с него. Брандон седеше със стиснати устни и ругаеше в себе си от все сърце брат си.
Хедър гледаше смутено ръката, сложена на коляното на Брандон. Най-сетне вдигна въпросително поглед, за да види как реагира той на докосването. Луиза хвана погледа й и присви в злобна усмивка пълните си устни.
— Я ми кажете, миличка — подхвана тя коварно — Брандон разказа ли ви всичко за нас?
— Да, разбира се — измърмори Хедър, но преди да продължи, Луиза я прекъсна, извила подигравателно вежди:
— Допускам все пак, че не е било наистина всичко. — Тя погледна, кокетно засмяна, към Брандон и дългите й копринени мигли затрептяха: — Надявам се, че не си я посветил във всички подробности, скъпи, вярвам, че не си отишъл чак толкова далече, нали?
Удар по лицето не би бил толкова болезнен. Хедър наведе смутено очи. Мислите се объркваха в главата й, мъчителни въпроси и подозрения напираха едни през други. Не беше й минавало през ума, че Брандон и тази жена са споделяли леглото. Нищо чудно, че се ожени за нея против волята си! Макар да беше бременна с неговото дете, макар да носеше името му, тя беше сега самотна и изоставена, тя, а не Луиза. Не й ли бе казал през онази ужасна брачна нощ, че в неговите очи ще бъде само слугиня?
Прехапа разтреперана устна и загали нервно кожата на маншона си.
Двамата мъже разбраха колко е потисната. Мускулът на бузата на Брандон затрептя. В очите на Джеф също се четеше нескрит гняв, когато се наведе напред и каза:
— Има ли значение какво е било споделено и какво не, мила Луиза. Важното е, че Хедър носи под сърцето си доказателството за неговата привързаност.
Той я погледна право в очите и тя се поотдръпна, вече не толкова сигурна, от Брандон. Ударът на Джеф беше я улучил. Брандон продължаваше да мълчи. Беше доволен, че Джеф държи Луиза в шах.
Сякаш за да подчертае думите си, Джеф стисна леко ръката на снаха си, но тя продължаваше да седи мълчалива и потисната и да гледа през прозореца. Трябваше да се бори с напиращите сълзи.
В същия миг Джордж се приближи до каретата и като го зърна, Хедър не можа да не се усмихне. Той свали шапка и отговори с широката си добродушна усмивка.
— Мили боже! Чудесно изглеждате днес, госпожо! Слънцето свети сега два пъти по-силно.
Тя му кимна благодарно и го възнагради с приятелско кимване. Облегната на възглавниците, Луиза наблюдаваше малката сцена и ругаеше на ум. Уважението в погледа на слугата беше така подчертано. С горчивина се видя принудена да признае, че тъкмо този моряк, когото Брандон ценеше особено високо, беше проявил към Хедър уважение, каквото никога не беше оказвал на нея. Тъкмо обратното — той и сега сякаш изобщо не я забеляза, когато каза:
— Натоварихме целия багаж в колата, капитане, Лък и Етан искат да подкарат мулетата преди добичетата да са заспали във впряга. Ако нямате нищо против, ние можем да тръгваме.
Брандон кимна:
— Кажи на Джеймс да дойде, ние също искаме да потеглим. Ще откараме мис Уелс до Оукли и ще останем там за малко. Тъй че вие си продължете спокойно за в къщи.
— Тъй вярно, капитане — каза Джордж, но преди да си тръгне, погледна с подчертано безразличие Луиза.
Миг по-късно дотича един възрастен негър, качи се на капрата, изцъка с език, опна юздите и накара конете да препуснат.
Четиримата в каретата не бяха особено приказливи. Джеф сочеше от време на време по някоя забележителност, способна, според него, да заинтересува Хедър, а тя с удоволствие се вглеждаше в нея, за да се разсее. Беше под силното впечатление от града, елегантните фасади на къщите и очевидното благосъстояние на обитателите.
Пътуването за Оукли минаваше в мълчание. Когато каретата спря пред голямата господарска къща, Джеф отново съсредоточи цялото си внимание върху Хедър, но силен удар с лакът го накара да си седне на мястото. Брандон стана, хвана ръката на младата си жена и й помогна да слезе. Погледите им се срещнаха за секунда. Той я хвана под ръка и я въведе в къщата. На Джеф не му остана нищо друго освен да предложи намръщено кавалерските си услуги на Луиза и да я заведе неохотно до къщата.