В просторния салон един слуга веднага се погрижи за тях. Обгърнал с ръка талията на Хедър, Брандон я въведе през двукрила стъклена врата в голямата гостна. Джеф се присъедини ухилен към тях, докато Луиза даваше разпореждания на слугата. След това и тя отиде при гостите.
Брандон беше седнал съвсем близо до Хедър и дясната му ръка почиваше зад гърба й на облегалката на канапето. По този начин искаше да избегне Джеф да се настани още веднъж между тях. Но Джеф съвсем не беше ядосан от подобно поведение на брат си, защото беше постигнал каквото искаше — Брандон да поеме решителната защита на жена си. Сега застана пред двамата и ги увлече в подробен разпит за презморското им пътуване.
Преди да отиде до бара, за да предложи на гостите си питие, Луиза се обърна към Брандон и го попита доверително:
— Както винаги, скъпи? Зная много добре как точно го обичаш… — натърти тя. Хедър скръсти ръце в скута и сведе поглед. Наистина не знаеше какво да мисли.
В стремежа си да нарани Хедър колкото може по-дълбоко, Луиза се обърна сега към младата жена:
— Ще трябва да научите още много неща за съпруга си, мила моя. Той има твърде претенциозен вкус, особено що се отнася до напитките. Ще трябва да съберете опит — изгледа тя подигравателно Хедър. С удоволствие ще ви кажа какво обича и какво не, а също и към какво проявява особено предпочитание.
— Убеден съм, Луиза, че имаш огромен опит — намеси се най-непринудено Джеф, — съмнявам се само дали е подходящ за една млада съпруга.
Тя му хвърли злобен поглед, преди да сервира питието на Брандон. После застана зад съпрузите, та да може да наблюдава Хедър, без да среща погледа й. Но Джеф я върна отново към бара с молбата да му налее едно уиски.
Само че, намислеше ли нещо, Луиза не се отказваше така лесно.
— Изисква се наистина голям опит, за да бъде задоволен вашият съпруг — изгука тя. — Аз го зная много добре и жалко, че сте толкова млада и неопитна.
Брандон сложи ръка на рамото на Хедър. Загали нежно с пръст ушенцето й.
Хедър го погледна, смаяна от нежностите му в присъствието на тази жена.
Меката кожа на пелерината й докосваше ръката му. Той я погали леко. За Луиза тези малки жестове означаваха нежно съгласие. Имаше чувството, че ще се пръсне от злоба. Ревността клокочеше в нея и най-съкровеното й желание беше да ги дръпне грубо един от друг. Тук и веднага. Когато отмести очи, срещна подигравателния поглед на Джеф.
Той я беше наблюдавал през цялото време и добре си представяше какво изживява. Усмихна се леко, кимна и вдигна чашата си, сякаш искаше да произнесе тост.
Млада негърка влезе с табла в ръце. Луиза се настани срещу канапето, на което бяха седнали Брандон и Хедър, за да продължи двубоя със съперницата си. Наблюдаваше с високомерна арогантност младата жена, която бъркаше смутено с лъжичката в чая си.
— Я ми кажете, драга моя, откога познавате всъщност Брандон?
Чашката иззвънтя върху чинийката. Ръката на Хедър затрепери и тя побърза да върне чашата на масата. Събра ръце в скута, за да не се види, че треперят и погледна Луиза.
— Срещнах го още първата вечер след пристигането му в Лондон, мис Уелс — каза тихо.
Луиза не откъсваше поглед от нея. Присвитите ъгълчета на устните й издаваха презрение:
— О, толкова скоро? Е да, разбира се, другояче не е могло и да бъде, ако се има предвид напредналата ви бременност! А откога сте оженени?
Все още с ръка върху рамото на Хедър, Брандон се усмихна неопределено и привлече жена си към себе си.
— Във всеки случай от достатъчно дълго време, Луиза — изрече той с тон, не търпящ възражение.
Луиза поглеждаше ту единия, ту другия и установи със задоволство, че Хедър е пребледняла. Престори се, че изобщо не е чула забележката на Брандон и продължи да обсипва с въпроси изплашената Хедър:
— Едно нещо ужасно ме интересува: какви обстоятелства ви срещнаха, мила? Мислех, че е ужасно трудно една благовъзпитана млада английска дама да се запознае с капитан и то янки.
Изразът „благовъзпитана млада английска дама“ беше натъртен по начин, подчертаващ ясно съмнението на Луиза, че Хедър е наистина такава.
— Запознахме се благодарение старанията на лорд Хемптън, добър приятел на семейството на съпругата ми, — изгледа я хладно Брандон. Той упорито настояваше да се видим. За него беше въпрос на чест и той не се спря и пред закани, които би изпълнил, ако се противопоставех на желанието му. Един енергичен възрастен човек, с голяма дарба да урежда бракове… — Брандон се позасмя, в ъгълчетата на устните му трепкаше ирония.
Хедър изгледа учудено Брандон. Не бе излъгал с нито една дума. Беше успял да придаде на обстоятелствата напълно коректен вид и да й спести мъчителни подробности. Усмихна му се благодарно, а бебето в нея направи рязко движение, сякаш усетило облекчението на майка си. Хедър отвори широко очи когато установи с учудване, че и Брандон го е забелязал. Той се наведе, погали косата й с устни и топлина се разля по цялото й тяло.