— Енергично момченце, нали мила? — прошепна той с устни в косите й.
Ядосана от интимните нежности между двамата, Луиза попита кротко:
— Какво каза, Брандон?
— Струва ми се, Луиза — намеси се Джеф, — че този път каза нещо, което по изключение, не те засяга. Беше, тъй да се каже, разговор a trois.
Луиза го погледна неразбиращо. Не беше схванала поантата. Поглеждаше разгневено ту към единия, ту към другия брат. Двамата си разменяха многозначителни весели погледи. Не за пръв път си приказваха в нейно присъствие с нещо като таен код, който тя не разбираше. И този път се ядоса, че я изключват от разговора си, още повече, че омразното момиче, което се беше натрапило между тях, изглежда бе разбрало какво има предвид деверът й. Добре де, тъпкано ще й го върне!
— Брандон, мили, искаш ли още едно питие? — попита тя.
Брандон отказа и Луиза насочи отново отровното си внимание към Хедър.
— Надявам се, нямате нищо против да наричам съпруга ви „мили“, нали така? Толкова отдавна го познавам, че мие станало навик, бяхме на път да се оженим, както навярно помните.
Хедър си беше възвърнала самообладанието. Тя се усмихна приятелски на Луиза.
— Наистина не виждам причини да прекъсвате приятелските си отношения със семейство Бърмингам, мис Уелс — отговори тя. — Бих добавила, че ще бъдете винаги желан гост. Посещавайте ни когато поискате.
Джеф се разсмя очарован.
— Е, Луи, мисля, че младата дама може да дава частни уроци по гостоприемство. Жалко, че ти не би желала да се възползваш.
Луиза отметна глава и го изгледа злобно.
— Ще бъдеш ли така добър да си държиш мръсната уста ида не демонстрираш непрекъснато, че си един недодялан хлапак — сряза го тя.
Брандон се засмя тихо и погали жена си по раменете.
— Скъпи братко, ако продължаваш със същата упоритост, ще трябва да воюваш с Луиза докато си жив. Нима не познаваш темперамента й?
— Аз не — отвърна ухилено Джеф, — но ти изглежда си забравил, Брандон, защото ако продължиш да милваш жена си в присъствието на Луиза, в края на краищата тъкмо ти ще станеш жертва на нейния темперамент.
Сега и по-големият брат се разсмя. Дръпна ръка от рамото на Хедър. После стана.
— Крайно време е да си тръгваме, Луиза, пътуването беше много изморително за Хедър. Тя трябва най-сетне да си почине, пък и аз копнея да се прибера у дома.
Той благодари учтиво за поканата за чай и помогна на Хедър да стане, докато Джеф още си допиваше чашата. В хола я наметна с пелерината и държа маншона й, докато тя се закопчае. Болна от завист, Луиза наблюдаваше внимателно колко предано се грижи Брандон за младата си жена. За пръв път й стана ясно, че другата е спечелила играта. Придружи гостите до изхода. Беше й трудно да намери сега думи, които да й станат оръжие в борбата срещу съперницата.
Брандон помогна на Хедър да се качи в чакащата ги карета и още веднъж се сбогува най-учтиво. Луиза стоеше сама на верандата. Дълго гледа подир каретата.
По време на пътуването Брандон и Джеф си приказваха така приятелски, че беше ясно — тези двама братя чудесно се разбират.
След време Брандон посочи на Хедър един крайпътен камък, от който започваха неговите земи. Хедър се надигна любопитно, за да хвърли през прозореца на каретата поглед върху къщата. Но видя само безкрайни гори. Отново се отпусна, разочарована, върху възглавниците. Джеф я наблюдаваше и весело се смееше.
— Ще мине още доста време, преди да стигнем — обясни й той — до къщата има още поне две мили.
Хедър се обърна смаяна към Брандон:
— Означава ли това, че всичко това е твое? — попита тя, сочейки към пейзажа зад прозореца.
Брандон кимна утвърдително, а Джеф се ухили:
— Ти май не си имала представа в каква авантюра се впускаш, като се омъжваш за един Бърмингам, малка снахо.
Изведнъж Брандон протегна ръка напред:
— Ето го и Хартхевън.
Тя погледна в същата посока и се наведе малко напред, за да вижда по-добре, но видя само тънък стълб пушек, който се издигаше малко по-надалеч над върхарите на дърветата.
Свиха в алея от дъбове, чиято безкрайност отново смая Хедър. Много далеч, в другия й край се издигаше къща, каквато не бе виждала през живота си: огромни дорийски колони подпираха покрива, над което се извисяваха само върхарите на дъбовете. Просторната веранда на първия етаж беше и гостоприемна, и величествена.