Двамата братя се смееха на смайването на Хедър. Сякаш мълния проблесна в нея съзнанието, че това ще бъде новият й дом, мястото, където ще се роди детето, което шава в нея. Почти загубена надежда изпълни отново сърцето й. Въздъхна и се облегна назад. Почувства се обгърната от мир и спокойствие, отново изпита доверие в бъдещето.
ГЛАВА СЕДМА
Две малки негърчета си играеха в прахта пред голямата къща, когато каретата спря пред нея. Само като зърнаха Брандон, хлапетата хукнаха да бягат, оставяйки зад себе си пълна тишина. Най-сетне някъде отдалеч долетяха гласове. После откъм единия край на къщата се чу детски смях, друго дете се смееше приглушено някъде на терасата. Последва цял хор смехове и шушукания. Иззад къщата се чу момчешки глас:
— Мастър Брандон пристигна, мастър Брандон си дойде!
Последва възгласът на възрастна жена:
— Божке, момчето най-сетне се е прибрало!
Изтрополяха множество нозе. От всеки ъгъл, от всеки храст изскачаха деца. Каретата се озова плътно заобиколена от детската тълпа. Външната врата на къщата се отвори. На прага стоеше едра негърка. Тя си избърса ръцете в престилката и слезе тромаво по стъпалата. Надникна, присвила очи през прозорчето на каретата.
— Мили божке, господин Джеф, ама да не сте си направили труда да домъкнете от брега всичко изхвърлено от корабокрушенията? — разсмя се тя.
Брандон скочи от каретата и щастливо се засмя.
— Хети, добрата ми, стара Хети. И да знаеш, някой близък ден ще те сложа на място!
Старата жена се разсмя щастливо и отвори широко прегръдка. Брандон я притисна радостно към себе си, а когато най-сетне я пусна, тя шумно си пое въздух.
— Исусе! Исусе! Мастър Бран, силен сте както винаги. Някой ден ще ми строшите ребрата.
Тя надникна пак през прозорчето:
— Ами кой е с вас, господин Джеф? Кого се опитвате да скриете от старата Хети? Хайде, кажете й веднага да слезе, та по-хубавичко да я разгледам. Искам да разбера какво е открил пък сега мастър Брандон. Последният път беше булдогът Артоломей, дето се оказа женски. Тъй де, ама това тук изобщо не прилича на булдог. Не е и госпожица Луиза.
Докато тя още гадаеше, Джеф стана, скочи от колата и помогна на Хедър да слезе. Хети продължаваше да си бъбри.
— Хайде, побързайте, господин Джеф — подканяше го тя нетърпеливо — нека застане там, та по-хубавичко да я разгледам. Махни се от пътя, момче, от край време си доста нескопосан за възрастта си.
Джеф отстъпи встрани, за да може старата негърка добре да разгледа Хедър. Хети спря внимателен поглед върху младото лице, после доволно се засмя.
— Божке, та тя е още дете! Къде открихте толкова сладко момиченце, мастър Бран?
След миг погледът й падна върху закръгленото тяло на Хедър и тя стана сериозна. Обърна се рязко към Брандон. Вече не го наричаше по име, а попита, вдигнала високо вежди:
— Господин Бърмингам, ще се ожените ли за малката госпожица? Тя има по-голяма нужда от вас, отколкото госпожица Луиза. Покойната ви майчица ще се обърне в гроба, ако някой стори зло на това детенце.
Брандон се ухили и погледна весело старата в очите.
— Помислих за това още в Лондон, Хети. А сега искам да ти представя съпругата си Хедър.
Доволна усмивка се появи на лицето на старата негърка. Очите й сияеха.
— Ох, божке, господин Бран! — възкликна тя щастливо — най-сетне сте се отказал от ергенските магарии, най-сетне доведохте в Хартхевън нова госпожа Бърмингам. Значи скоро в къщата ще има деца, много, много деца! Ами то крайно време беше. Исусе, Исусе, накарахте ни дълго да чакаме и да се косим заради оназ, другата. Старото ми сърце вече едва издържаше. Почти се бях отказала от семейството ви.
Сияеща, сложила двете ръце на кръста, тя се обърна към Хедър.
— Госпожо Бърмингам — засмя се тя — това име ви приляга. Не съм срещала жена, по-подходяща за семейство Бърмингам. Хубава сте като прасковка, детенце, приличате на цвете.
Тя хвана Хедър за ръката.
— Елате с мен! Тия мъже ви оставиха да стърчите тук в прахта, без да се съобразяват с положението ви. — Тя хвърли укоризнен поглед към Брандон. — Толкова ужасно и дълго пътуване през широкото море с малко корабче и само мъже наоколо ви — сигурно сте капнала от умора. Но сега вече нямате грижи, госпожо Хедър, сега старата Хети е при вас и ще ви пази. Хайде да идем да хвърлим пътните дрехи и да ви намерим нещо удобно и хубаво. От Чарлстън до тук пътят също не е бил кратък — нито за вас, нито за бебето. Трябва да си починете преди вечеря.
Малко безпомощна, но и щастлива, Хедър хвърли поглед през рамо към Брандон, докато Хети вече даваше нареждания на две млади момичета.