Вик, заповед и гневно цвилене долетяха отвън и привлякоха вниманието на Хедър. Отиде до прозореца и видя Брандон на гърба на черен кон, който се вдигаше на задни крака, пръхтеше непокорно и очевидно не обичаше да го яхат. Джеф стоеше редом и наблюдаваше с любопитство двубоя между кон и конник. Хети се върна и също погледна навън. Конят се противеше отчаяно на юздите и шпорите. Изправяше се отново и отново на задни крака и вдигаше с копита облаци прах, но Брандон го притискаше с бедра и го шибаше с камшика, за да го подчини на волята си. Животното изглежда най-сетне се примири. Брандон го накара да обиколи няколко пъти поляната, преди да го спре, плувнало в пот и с треперещи хълбоци, пред голямата порта.
Хети поклати глава.
— Този проклет кон позволява само на господаря Брандон да го язди. Но колкото пъти се връща от пътешествие, трябва отново да му прекършва ината.
Когато Джеф отвори портата, за да пусне коня и конника да излязат, Хедър дръпна завесата, за да види по-добре отдалечаващия се Брандон. Сега мъжът и конят бяха точно под прозореца. Брандон вдигна глава и я видя как стои в прозрачната си нощница. Жребецът ровеше нетърпеливо с копита, но господарят му държеше юздите изкъсо и гледаше нагоре към Хедър. Погледите им потънаха за миг един в друг. Като видя, че Брандон сякаш няма намерение да минава. През портата, Джеф се обърна и проследи погледа му. Хедър се дръпна засрамена и пусна пердето. Брандон насочи отново вниманието си към коня. Жребецът прелетя в луд галоп през ливадата, Брандон отпусна юздите — отдаде се изцяло на липсвалата му толкова дълго наслада от ездата.
— Хайде, детенце — подкани я Хети — водата ще изстине, ако продължим да стоим така. Господарят знае как да язди Леополд, не бива да се притеснявате.
Хедър се потопи с въздишка на удоволствие в топлата вода, а Хети разпореждаше в това време на двамата слуги Джордж и Лък да качат по стълбата багажа й в съседната стая. После старата негърка се залови да вади дрехите от сандъците и да ги окачва в гардероба. Предвидливо избра една розова рокля и я приготви, за да може Хедър да я облече след банята.
— Добре ли съм ви избрала роклята, госпожо Хедър? Толкова е хубава. Господарят Брандон ще я хареса. Той ли ви купи всички тези рокли?
Хедър остави с усмивка старата жена да решава. Вече знаеше, че като отвори веднъж уста, Хети не може да млъкне. Говореше без да спира и за по-лесно сама си отговаряше на повечето от въпросите, които за даваше. Но добротата на старата жена беше наистина покоряваща.
Хети застана до ваната с огромна стоплена хавлия в ръка, готова да завие в нея младата си господарка.
— Хайде, вдигнете сега красивото си телце от ваната, а после хубавичко ще ви избършем, детенце — заповяда тя меко. — След това ще ви намажа с розово масло и ще имате време да си легнете за малко преди вечеря. Мастър Бран сигурно също ще иска да се изкъпе, като се прибере.
Малко по-късно Хети затвори вратата и остави една уморена, но щастлива Хедър, блажено отпусната в огромното легло, под мека пухена завивка. Когато се събуди, вече се беше здрачило и негърката, усетила по необясним начин, че Хедър не спи и се нуждае от помощта й, се появи, за да й бъде под ръка за вечерния тоалет…
— Каква чудесна коса имате, детенце — каза тя, докато четкаше с усмивка дългите копринени букли. — Не се чудя, че господарят се гордее с вас — и вече повече от себе си, добави: — Дори госпожица Луиза не може да се сравнява с вас…
Миг по-късно Хедър чу стъпките на Брандон в хола. Хети побърза да довърши фризурата й.
— Оле ле божке, оле ле божке, мастър Брандон се е прибрал, а ние още не сме готови.
Вратата се отвори. Брандон влезе с преметната през рамото връхна дреха. Още беше зачервен и задъхан от ездата.
— Ох, божке, божке, само след минутка ще е готова — побърза да го увери Хети. Той се засмя, погледът му се спря замислено на Хедър, седнала пред голямото огледало само по една риза.
— Няма нужда да се разкъсваш на парчета, Хети, вече съвсем разстроена.
Брандон хвърли връхната дреха на един стол и почна да си разкопчава жилетката, докато негърката превърна майсторски косата на Хедър във висока, закрепена с панделка фризура. Погледът му беше топъл и възхитен, докато наблюдаваше как слугинята помага на Хедър да си облече роклята. Но когато негърката понечи да я закопчае на гърба, той побърза да я измести.
— Остави на мен, Хети, ти иди виж какво става с банята ми.
— Божке, божке, мастър Бран — ухили се тя и излезе безшумно от стаята.
Брандон се залови да закопчава роклята, бавно и с удоволствие, като внимаваше нещо да не сбърка. Хедър усещаше близостта му, мъжкия дъх на конска пот, кожа и тютюн. Когато ръцете му стигнаха до врата й, той сякаш се поколеба. После наведе глава, докато лицето му докосна леко нейната коса. Пое дълбоко нежния й аромат. Хедър стоеше с полуотворени очи, неподвижна, тя го чуваше, поемаше миризмите му, усещаше го и едва се решаваше да диша, за да не развали магията на този миг.