— Тъй, а сега внесете водата тук. Мастър Брандон вече чака банята си.
Хедър се обърна, за да погледне мъжа си в лицето, но той вече се беше отместил и си разкопчаваше ризата. Хети отвори вратата, за да внесат слугите големите кофи с гореща вода. Те напълниха ваната до край и припряната стара жена веднага ги изгони. Обърна се към Брандон и попита:
— Да имате още някакво желание, сър?
— Да — отговори той, вече започнал да събува панталона, което принуди Хети бързо да се оттегли.
Хедър подреди хавлията и дрехите му, докато го наблюдаваше скришом как се съблече гол. Възхищаваше се в себе си на мускулестото му тяло, тесните бедра и широките рамене. Изведнъж изпита нещо като собственическа гордост. Той й принадлежеше и никоя друга жена нямаше върху него права, даже Луиза.
Докато той влизаше във ваната, тя отиде до леглото, седна на ръба и сложи чорапи и обувки.
— Хети успя ли да ти покаже къщата? — попита Брандон и се загледа как тя издърпва елегантните жартиери към бедрата.
Тя поклати отрицателно глава.
— Не, само гостната и трапезарията, но съм ужасно любопитна да видя всичко. И на сън не съм си представяла къщата толкова голяма и прекрасна. Ти не си ми казвал, че ще е господарска къща — добави тя с радостен смях.
Брандон весело се засмя, когато тя стана и оправи полата на роклята си.
— Не си ме питала, сърчице мое.
Тя се засмя, потопи пътьом ръка във ваната и остави няколко капки да паднат върху гърдите на Брандон.
— Побързай — помоли го тя весело, — умирам от глад.
Докато той се обличаше, Хедър се разхождаше любопитно из стаята, погали с ръка леглото и възглавницата на едно кресло. Брандон я наблюдаваше.
— Това е било някога гостна, но след моето раждане майка ми е наредила да внесат тук леглото й. Не е искала баща ни да бъде смущаван, когато Джеф и аз сме лежали от разните детски болести. Така мама можеше да остава при нас, всеки път когато се разболявахме. Съседната стая е детската.
Той я следваше с поглед докато тя минаваше от мебел към мебел, за да свикне с обстановката. Беше целият устремен към нея, изпитваше непреодолимото желание да я прегърне, да я гали.
Сега вниманието й беше приковано към леглото. Разглеждаше тънкото ленено, украсено с дантели спално бельо. Той застана зад нея, готов да я привлече към себе си, но успя да се овладее.
Какво щеше да стане, ако тя отново го отблъсне, ако започне с всички сили да се съпротивлява? Ако ли се поддаде на желанието си и я обладае насила, нали можеше да стори зло и на нея и на детето.
Мислите му се объркваха. Близостта й го правеше неуверен. Разкошната й копринена коса, парфюмът й, бяха изкушения, на които не можеше да устои. Но беше твърдо решил никога вече да не я принуждава. Нямаше да използва сила, за да я покори. Тя трябваше да му се отдаде доброволно.
„Нека тя реши — помисли си той — да остане в тази стая, или да дойде в моята, да предпочете самотното си легло, или друго, което ще дели доброволно с мен. Сама да избере.“
— Това легло — изкашля се той — искам да кажа, тази стая е твоята, ако го пожелаеш, Хедър.
Направи пауза и затърси думи. Не можеше да продължи да прикрива колко е объркан.
Хедър усети как я полазват студени тръпки. Гърдите й се свиха от болка. „Господи! — помисли си тя, — той стои толкова близо до мен и толкова ме ненавижда! Не би понесъл да споделям леглото му. Вече си е в къщи и може да поднови връзката си с Луиза, а мен отблъсква, както се беше заканил. Бърза час по-скоро изобщо да забрави за съществуванието ми.“
Очите й плувнаха в сълзи, когато си спомни за надеждите си, измамните надежди за щастлив, нормален съвместен живот с него. Наведе се, отчаяна, и погали мекото ленено бельо на леглото.
— Красиво легло — каза тя — пък и стаята е до детската. Струва ми се, че е най-подходящата за мен.
Брандон отпусна примирено рамене.
— Ще кажа на Хети да върне дрехите ти — въздъхна той, обърна се и излезе мълчаливо от стаята.
Той затвори вратата зад себе си и се облегна на нея откъм другата страна. Беше разочарован и ядосан на себе си. Защо трябваше да подхваща тази тема? Идеше му да се прати по дяволите.
„Господи, какъв глупак съм, какъв безнадежден идиот! Защо не си държах езика зад зъбите?“