Той слезе ядосан в трапезарията. Наля си мрачно от шишето на масата щедра порция бренди. Стоеше, втренчил поглед в чашата в ръката си. За кой дявол ми трябваше да играя ролята на кавалер и да я оставям да избира? Изпи чашата на един дъх. Е хубаво, в такъв случай за глупак като мене — приятни студени зимни дни в самотното легло!
Сложи шумно чашата на масата и излезе с широки крачки от стаята.
В хола видя Хети и каза сърдито:
— Госпожа Бърмингам реши да избере по-малката стая за своя спалня. Погрижи се, преди да се върна, дрехите й да бъдат преместени в другия гардероб.
Смаяна от новината и лошото му настроение, старата негърка го гледаше зяпнала. Измърмори покорен отговор, а той хукна по стълбата нагоре и изчезна. Тя поклати глава знаеше колко е избухлив — качи се горе и отвори вратата на стаята, в която беше Хедър. Младата й господарка седеше на ръба на леглото и по бузите й се стичаха сълзи. Когато слугинята влезе, тя бързо се извърна и ги избърса.
— Изглеждате чудесно, детенце — каза нежно Хети и се престори, че не е забелязала нищо. — Мастър Джеф вече ви чака долу. Той рече, че ако брат му не внимава, щял да ви отмъкне изпод носа му.
Хедър се засмя смутено с разтреперани устни и погледна благодарно старата негърка.
Тъмните очи на Хети се опитаха да прочетат нещо по лицето на младата господарка. Продължи все така успокояващо:
— А сега си оправете хубавото личице и слезте да хапнете нещо. Иначе бебето, току виж, примряло от глад.
Непрекъснатият мил брътвеж на негърката пооткъсна Хедър от мрачните й мисли.
Няколко минути по-късно тя влезе в салона. Джеф я посрещна с букет от комплименти. Хвърли колеблив поглед към Брандон, преди да хване ръката й, но брат му стоеше с гръб към тях, сякаш втренчен в празно пространство. Джеф се наведе над ръката на младата си снаха, сякаш беше принцеса, а Хедър му се усмихна благодарно, но и тя хвърли плах поглед към съпруга си. Беше решила да не показва мъката си. Не, нямаше да му достави удоволствието да разбере колко я е заболяло, задето я прогони от спалнята си.
— Ах, лейди Хедър, от твоята хубост душата ми разцъфва като полята и горите напролет — въздъхна с комична патетика Джеф — личеше, че докато е чакал младите да слязат, вече е обърнал някоя и друга чаша уиски. — Старите ми очи ти се възхищават като на най-прекрасен плод — продължи той със същия високопарен тон.
— О, сър! — подхвана тя със смях — това доказва само, че имаш добър апетит. Сигурно си разгневен, защото вечерята ще бъде сервирана със закъснение? Признай си, че възторгът ти е предизвикан от мисълта за яденето, а щедрите ти комплименти имат за цел да ме накарат да забравя колко съм грозна. — Тя подражаваше майсторски неговия тон. С удоволствие се включи в подхваната от Джеф игра. А той и обърна театрално гръб, сякаш дълбоко обиден.
— О, скъпа снахо — думите ти ми прободоха сърцето. Когато те гледам, в клетата ми ергенска душа няма място за апетит, камо ли за ядене.
— О, благородни рицарю! — въздъхна тя, сякаш го съжаляваше от сърце — милите ти думи звучат като музика в ушите ми. — Тя протегна ръка и посочи Брандон. — Но там, зад теб е застанал мрачният дракон и се боя, че ей сега ще те погълне. О не, мили рицарю — вдигна тя ръце, сякаш за да го защити — разбирам, че се налага да му бъдат принасяни жертви, иначе той ще изяде и двама ни.
Тя се засмя весело на шегата си.
Брандон се обърна, настроението му не се беше подобрило от това, че стана предмет на неуместните им шеги.
— Не ми стигат другите неприятности, ами бог ме е дарил и с брат идиот, готов да играе ролята на шут в някое провинциално театърче, при това с партньорка, чиято глупост съперничи само със способността й да ми се подиграва. Вижте какво, като си изиграете тъпите детинщини, ще съм ви премного благодарен, ако най-сетне можем да вечеряме. Гладът ми е по-силен от желанието да гледам аматьорското ви театро.
Джеф се изсмя и предложи на Хедър ръка.
— Струва ми се, че скъпият ми брат е ядосан, милейди и най-добре ще е да се погрижим за доброто му настроение, не сте ли съгласна?
Хедър погледна през рамо към мъжа си, който ги наблюдаваше мрачно и вирна малкото си носле:
— О, разбира се, скъпи девере, разбира се, че трябва да му влезем в положението, та нали веселите дни на ергенския му живот вече няма да се върнат. Сега е приведен под тежестта на съпругата си, както съпругата му е приведена под тежестта на неговото дете. Такъв товар се оказва непосилен за мнозина мъже. Можем само да му съчувстваме.
Брандон я изгледа мрачно, но тя се обърна към Джеф и весело се засмя. Поклати кокетно глава и буклите й се разхвърчаха.