— Сега трябва да намерим жена и за теб, мили девере, за да останеш и ти в най-скоро време сериозен и навъсен, забравил за всякаква радост и смях. Няма ли да е справедливо?
Джеф отметна глава и гръмогласно се разсмя.
— Ако жената прилича на теб, мила снахо, няма да имам нищо против — ухили се той, — но ще трябва за съжаление да почакам, докато бъде изготвено твое точно копие.
Двамата още се смееха, когато Джеф заведе Хедър през стъклената врата в трапезарията. Масата беше тържествено сервирана. Мястото на Брандон беше в единия й край, това на Хедър — в другия, между тях стояха два кристални свещника, а Джеф трябваше да седне в средата. В най-добро настроение, малкият брат придружи Хедър до мястото й, после застана като вкаменен, мерейки със смръщено чело разстоянието между трите прибора.
— Мили Брандон, ти може и да предпочиташ възвишената самота, но аз съм човек социален по природа и мисълта да оставя клетата си снаха да вечеря сама там долу, ме измъчва. Той взе чинията, приборите и чашата си и седна съвсем близо до Хедър на долния край на масата. Брандон го изгледа, объркан за миг, после въздъхна, взе и той приборите си и се присъедини към тях. Така вечерята мина много по-непринудено и оживеният разговор между брат му и жена му не можа да не пооправи най-сетне и неговото настроение.
Слугите раздигаха масата и наляха накрая по още една чаша мадейра. Хедър се отпусна на облегалката на стола и въздъхна, доволна. Беше си хапнала с нескрито удоволствие и беше сега сита и уморена. Усещаше се капнала и изпита нужда да стане да се поразтъпче. Брандон побърза да дръпне стола й. Тримата минаха в гостната, където мъжете запалиха дълги пури. Но Хедър имаше нужда от чист въздух.
— Брандон — прошепна тя — боя се, че понатежах от изобилната вечеря. Имаш ли нещо против да изляза за малко да поема въздух?
Брандон веднага се съгласи, погледна загрижено закръгленото й тяло, отиде до вратата и викна на едно слугинче да донесе шал на госпожа Бърмингам. После я наметна с шала и я придружи до вратата към терасата. Отвори я и понечи да придружи жена си в градината. Но тя опря леко ръка в гърдите му.
— Недей — каза тя тихо — Зная, че трябва да обсъдите с Джеф куп неща. Аз няма да се бавя. Искам да направя само няколко крачки и да подишам дълбоко.
Той се поколеба за миг да я остави сама, но после кимна.
— Добре, но не се отдалечавай, моля те, много от къщата. Тя му се усмихна и излезе през терасата. Той затвори вратата след нея. Беше приказна вечер, прохладна и свежа На ясното, обсипано със звезди небе нямаше нито облаче. Цареше пълна тишина, само от близката гора долиташе от време навреме закъснял сънен вик на птица. Прозорците на стаите на прислугата светеха. Хедър слезе по стълбите. Тръгна бавно между огромните дървета, чиито странно преплетени клони се издигаха срещу сребърния сърп на месеца. Това — помисли си тя — е първата ми нощ в чуждата страна. Въпреки това имам странното и приятно чувство, че съм едно цяло с този пейзаж. Толкова е просторно и красиво, че изпитвам неизказана радост. Тук бих могла да бъда щастлива.
Въпреки шала след известно време й стана хладно. Тя се върна и се изкачи по стълбите към входната врата, отвори я тихо и я затвори пак така тихо след себе си, защото не искаше да безпокои двамата мъже. Докато сваляше шала от раменете си, чу гласа на Джеф откъм гостната. Водеше разпален разговор с брат си.
— Защо трябваше, ако смея да запитам, да ходиш днес след обед отново при нея? По дяволите! Не я ли видя как се държа с Хедър? Не загуби минутка време да я осведомява за интимните ви отношения. Луда е от желание да си отмъсти.
— Разбери от дума и ти, мили братко — отвърна му спокойно Брандон. — Трябва да се съгласиш, че Луиза изживя ужасен шок. Тя очаква годеника си да се върне, за да се хвърли в прегръдките му, а вместо това я представят на съпругата му. Наистина не й беше лесно, пък и ние с тебе не бяхме особено галантни. Бихме могли да й поднесем някак по-внимателно новината за женитбата ми. Аз специално съвсем не се гордея с държането си, отнесох се зле с нея.
Хедър стоеше нерешително и не знаеше дали да не се върне в градината. Мисълта, че Брандон е бил сам при Луиза, накара сърцето й да се свие.
— По дяволите, Бран, да не си въобразяваш случайно, че докато те нямаше, тя е играла ролята на вярната очакваща годеница? Ами, как не! Успя да обиколи доста легла, живя си, сякаш наближава краят на света. Приятелите ти могат да го потвърдят.
Отговор не последва, но се чу подигравателният смях на Джеф.
— Я не ме гледай толкова мрачно, Бран, ти наистина ли си въобразяваше, че тя може да издържи толкова време без мъж? Вярно, за нея ти си най-добрият, ти си фаворитът, но когато жребецът не е в обора, кобилката пак не остава вързана. Освен това не мога да скрия и друго от теб, а именно, че ще ти се наложи да плащаш доста тлъсти суми. Докато те нямаше, тя спокойно трупаше дългове, сигурна, че е бъдещата госпожа Бърмингам. Пострадавшите идваха със сметките при мен, за да потвърдя, че ще се ожениш за нея. Ще научиш, че е прахосала над петстотин фунта.