— Петстотин фунта? — възкликна Брандон. — И какво, по дяволите, е направила с тях?
— Ами накупи си бижута и рокли — засмя се весело Джеф, всичко, което й доставяше удоволствие. Освен това поднови господарската къща в Оукли от мазето до тавана, та и петстотинте фунта едва са й стигнали. Бас държа, тя е най-скъпият сладкиш, от който си вкусвал през живота си. Пестеливостта никак не й е присъща. Да не беше така, тя спокойно можеше да си изживее живота с онова, което й остави нейният баща. Но тя му пропиля парите за време по-кратко от необходимото да се одере заек, а плантацията й все повече запада.
Когато приключи обвинителната си реч, Джеф прекоси стаята, за да си напълни отново чашата и видя Хедър на вратата. Тя стоеше там с безизразно лице, сякаш вкаменена. Той я погледна и бузите й пламнаха, защото се чувстваше така, сякаш са я сварили да подслушва. Сви нервно рамене.
— Съжалявам… много — измърмори тя, — но навън стана хладно и аз… тъкмо исках да ида да си легна.
Сега и Брандон се приближи към вратата. Тя се изчерви още по-силно. Загърна се, съвсем объркана, по-плътно с шала, прекоси бързо хола и изтича нагоре по стълбата. Брандон направи крачка напред, но видя, че тя бяга, съвсем разстроена, от тях. Когато се върна при брат си, лицето му беше мрачно. Брандон пресуши чашата си, отиде до бара, напълни я отново и отново я изпи на един дъх. Джеф го наблюдаваше учуден. Брат му имаше навика да си пие бавно и с удоволствие питието, но сега беше явно излязъл от релси и се наливаше с бренди, сякаш беше билка срещу зли духове.
— Изглежда, има основание да се твърди, че семейният живот не ти понася, Брандон — изрече бавно Джеф. — Виждал съм те в по-добро настроение, когато си имал работа с някое леко момиче. За съжаление не мога да проумея какви са сега проблемите ти. Гледаш младата си жена като жребец, надушил пламенна кобилка. Изглеждаш като мъж, който се влюбва всеки изминат час все повече и повече в нея, но е достатъчно тя да заговори, за да влезеш в ролята на суровия съпруг. Човек остава с впечатлението, че се боиш да я докоснеш, но не изпускаш случай да я смъмриш. Освен това, какво, по дяволите, чувам за отделни спални? — Погледна Брандон и видя, че мускулът на бузата му трепери. — Онемя ли? — продължи Джеф. — Такова момиче е същинска радост за окото, да ме вземат мътните, ако не е приказно хубава жена. И толкова мила. И прелестна. Всичко, което един мъж може да си пожелае. И тя ти принадлежи. Но по някаква странна причина, която не мога да проумея, ти страниш от нея.
— Моля те, остави ме на мира, Джеф — каза кратко и натъртено Брандон, — това наистина не е твоя работа.
Джеф поклати угрижено глава — просто не можеше да повярва.
— Брандон, щастието е било особено благосклонно към теб, като ти е дало възможност да намериш тази жена. Тя заслужава да направиш всичко, за да я задържиш. Просто не проумявам как си могъл да попаднеш на толкова сладко същество. Съмнявам се, че се дължи на неоспоримия ти талант да си подбираш подходящи приятелки. Досега си проявявал подчертано предпочитание към леки момичета и също тъй леки дами. Сред тях нямаше създание очарователно като Хедър. Но едно ще ти кажа, Бран: Ако успееш един прекрасен ден да я загубиш, загубата ти ще е положително много по-голяма, отколкото би могъл дори да предположиш сега.
Брандон се обърна рязко и каза ядосано:
— Джеф, ходиш ми по нервите! Умолявам те, дръж си устата. Границите на моето щастие са ми известни и не се нуждая от бащинските ти напътствия, за да го осъзная още по-добре.
Джеф сви рамене.
— Аз пък съм убеден, че ти е безкрайно необходим човек, който да ти подскаже какво да направиш, за да не погубиш щастието си.
Брандон вдигна нетърпеливо ръка.
— В края на краищата това е моят живот и него ще погубя, дори да си прав.
По-малкият брат си изпи уискито.
— О’кей, оттеглям се, за да наблюдавам само отдалеч как си решаваш проблемите. А сега лека нощ, скъпи братко, желая ти приятни сънища в самотното легло.
Брандон го изгледа сърдито. Но Джеф вече се беше обърнал и излизаше.
Брандон остана сам с празната чаша в ръка. Дълго я гледа и вече усещаше самотата, която щеше да го притисне в стаята му. Изруга и запокити чашата в камината.