Беше прекрасно утро. Хети почука леко на вратата на господарката си и побутна едно младо момиче да влезе в стаята, представи го като племенницата си Мери. Девойчето трябваше да заеме почетното място на камериерка на Хедър. Старата негърка побърза да увери Хедър, че племенницата й е сръчна, пъргава и на нея може да се разчита.
— Научила съм я да върши добре всичко, госпожо Хедър — сияеше гордо старата, — от самото начало съм я подготвяла да бъде камериерка на бъдещата госпожа Бърмингам. Тя е много добра фризьорка, сръчна шивачка, чудесно бродира, с една дума — отбира от всичко.
Хедър се усмихна приветливо на младата негърка:
— Щом ти го казваш, Хети, вярвам, че е най-добрата. Много ти благодаря.
Старата жена просия.
— За мене беше удоволствие, госпожо Хедър. Освен това господин Бърмингам поръча да ви предам, че заминава за няколко дена за Чарлстън. Трябва да се погрижи за кораба.
Хедър наведе глава над чашата и си помисли за разговора, който бе чула без да иска предишната вечер. Не се съмняваше, че Луиза е приела Брандон с отворени обятия. Сега старата любов щеше да си влезе в правата, а нея, законната съпруга, той беше готов да отблъсне. Не беше сметнал за необходимо дори да се сбогува с нея, преди да замине за Чарлстън.
Тя въздъхна. Беше поне приятелски посрещната в тази къща и можеше да намери известна утеха в това че ще живее сред доброжелателни хора, готови да й помогнат.
Докато закусваше, банята й беше вече готова. Стана и отиде в спалнята си, където беше сложена ваната. Мери я последва с гребен и четка и вдигна косата й на висок кок на тила, за да може тя да се потопи веднага във вдигащата пара вода. Докато Мери подреждаше дрехите на новата си господарка, Хети се върна да види дали племенницата й се справя добре. Тя кимна доволна, когато видя сресаната за къпането коса на Хедър.
— Добре си се справила, детенце — каза тя, но хвана все пак гребена и пооправи някоя и друга букла. — За госпожа Хедър — каза тя наставнически — само „добре“ не е достатъчно добре — трябва да е просто безукорно.
Дневната програма почна с това, че Хети помоли господарката си да прегледа менюто. Хедър последва старата жена по стълбите надолу, а после до кухнята в съседната пристройка, за да се запознае с „леля Рут“, негърката готвачка.
Кухнята беше огромна и блестеше от чистота. В средата беше сложена голяма маса, печките бяха две. Четири млади негърки с бели шапчици и престилки чистеха зарзават, режеха месо и белеха картофи.
После Хети я заведе обратно в господарската къща и по пътя дотам я засипа с куп подробности и обяснения. Отново в къщата, старата жена я поведе през всички стаи. Прегледаха всяка мебел, за да се убедят, че е добре почистена и поддържана и Хети вдигаше на крак целия персонал, ако откриеше и най-малко недоглеждане. Хедър с мъка успяваше да я следва. Когато направиха малка почивка в гостната, Хедър се отпусна със смях в едно кресло.
— О, Хети, трябва да си почина. Струва ми се, че продължителното пътуване не е най-добрата подготовка за домакински задължения.
Хети направи знак на Мери, която ги следваше отблизо и момичето се върна след малко с голяма чаша изстуден плодов сок. Хедър я пое с благодарност и настоя двете жени също да пийнат от сока.
— И моля те, Хети, седни.
Хети измърмори благодарност и седна предпазливо на крайчеца на един стол. Хедър се отпусна на облегалката, затвори за миг очи и въздъхна.
— Хети, когато срещнах Брандон и на сън не съм мечтала, че ще живея с него в къща като тази. — Замислена, почти нежна усмивка се появи на младото лице. — Дори след като се оженихме, знаех само, че е капитан на кораб. Мислех, че ще прекарам остатъка от живота си във влажни пристанищни страноприемници. За нещо подобно на този замък не съм и помисляла.
— Е да, такъв си е мастър Бран — засмя се Хети. — Хората, които най-обича, тях най му харесва да ги води за носа.
След като обядваха, обзета от любопитство, Хедър реши да обиколи още веднъж сама всички стаи. Под силното впечатление от красотата на балната зала, тя се върна най-напред там и се възхити на гладкия като стъкло, идеално лъснат дъбов паркет. Погали мекото моаре, с което бяха тапицирани стените, постоя под кристалните полилеи, загледана в святкащите с всички цветове на дъгата красиви висулки.
Детски глас откъм вътрешността на къщата я изтръгна внезапно от съзерцанието.
— Търговецът дойде, амбулантният търговец е тук и иска да говори с уважаемата госпожа.
Хедър се поколеба за миг, дали изобщо да излезе, сигурно беше някой вехтошар, но когато Хети дойде и тя да й съобщи новината, последва я на верандата. Там стоеше възрастен мъж, който поздрави негърката като стар познат. Хети отвърна на поздрава му и го представи на господарката си.