— Госпожо Хедър, това е господин Бейтс, търговски пътник, който предлага от време на време стоката си и на нас. Господин Бейтс, виждате новата стопанка на Хартхевън, съпругата на мастър Бран.
Мъжът свали учтиво шапка и дълбоко се поклони.
— О, госпожо Бърмингам, това е голяма чест за мен. Вече чух, че е имало сватба в семейството.
Хедър му се усмихна мило.
— Ако позволите, госпожо Бърмингам, бих искал да ви покажа стоката си. Мога да ви предложа куп неща, необходими за всяко домакинство. Ще намерите, може би, нещо, отговарящо на вашия вкус.
Когато Хедър кимна в знак на съгласие, той изчезна, за да стовари от малката си кола сандъци и кутии, да ги домъкне и извади съдържанието им на пода.
— Най-напред бих искал да ви покажа неща за кухнята, госпожо. Нося и най-различни подправки. — Пъргавият стар човек хвалеше красноречиво качеството на своите тенджери и тигани, лъжици и бъркалки.
Хедър не се интересува кой знае колко от тези предмети на бита, но за сметка на това Хети ги разглеждаше най-критично. После мъжът извади ароматни ориенталски сапуни, от които Хети избра най-различни и попита господарката си, дали би желала да ги купи.
Хедър любезно отказа, защото не можеше да признае на слугинята, че не разполага с нито цент.
Сега търговецът се залови да разгръща големи топове плат. Хети си избра един на цветя за празнична рокля, а Хедър я гледаше развеселена. А когато търговецът разстла едно тъмнозелено тежко кадифе, бе събуден и нейният интерес. Представи си колко добре щеше да стои този цвят на Брандон. Загледа се мечтателно в плата. Изведнъж нещо й мина през ума. Тя помоли търговеца да почака малко и влезе бързо в къщата, качи се по стълбата в стаята си, затършува припряно из гардероба дано намери роклята, която реши да предложи за замяна. Най-сетне я намери и я издърпа. Държа я, замислена, известно време, в ръка. Тази бежова рокля носеше през нощта, когато видя за пръв път съпруга си. С нея бяха свързани все лоши спомени и тя не съжаляваше, че ще я даде. Отхвърли неприятните спомени, преметна роклята през ръка и изскочи от стаята, изтича бързо по стълбите навън, на терасата.
— Склонен ли сте на една размяна, господин Бейтс? — попита тя търговеца.
Той кимна в знак на съгласие.
— Ако предметът си заслужава, разбира се.
Тя разгърна пред него роклята и човекът зяпна от учудване. Пролича му, че е очарован. Хедър посочи зеленото кадифе и го помоли и за подходящи коприна за хастар и конци. Когато той се качи в колата си да потърси едното и другото, Хети прошепна на ухото на господарката си:
— Моля ви, не си давайте хубавата рокля! Та мастър Бран винаги оставя в къщи пари за покупки. Мога да ви покажа къде са.
Хедър поклати глава.
— Много ти благодаря, Хети — каза тя мило, — но това трябва да е изненада за него и не бих искала да платя с негови пари.
Негърката се извърна, намръщена, явно ужасно недоволна от постъпката на Хедър, но не посмя да повтори възраженията си.
Междувременно нисичкият търговец се беше върнал с исканата стока.
— Зеленото кадифе е наистина великолепно, мадам — подчерта той. — Пазил го бях като зеницата на окото си. Както благоволихте да видите — най-високо качество.
Тя кимна и с удоволствие похвали на свой ред онова, което бе предложила в замяна:
— Роклята положително струва повече, господин Бейтс. — Тя посочи перлите по корсажа. Скъпата украса проблясваше следобедното слънце.
Почувствува се задължен да похвали още веднъж качеството на стоката си, но на Хедър тази игра вече й беше досадила и тя приключи делово и бързо замяната. Търговецът й подаде с дълбок поклон зеленото кадифе, взе в замяна роклята, която грижливо отдели и загърна. След което почтително се сбогува.
Хедър му кимна още веднъж, докато колата напускаше двора, а после отнесе щастлива придобитите съкровища в стаята си, а Хети поклати неодобрително глава и измърмори:
— Наистина не разбирам какво ви прихвана, госпожо Хедър, та му дадохте толкова хубава рокля. Мастър Брандон е много богат, той не е някой беден бял емигрант.
— Хети, не дай боже да изтървеш една дума, като се прибере! — закле я Хедър. — Искам да му направя коледен подарък, нека бъде изненада за него.
— Ами добре, госпожо — избоботи Хети, пристъпваща тежко след господарката си.
На другия ден към полунощ Брандон се върна от Чарлстън. С изключение на прислужника му Джоузеф и на Джордж, които го чакаха, всички останали спяха. Но внезапната суматоха из къщата събуди първо Джеф, а после и Хедър.