Тя стана, наметна пеньоара и пъхна крака в пантофките, после влезе в стаята на Брандон, където свари братята и двамата слуги. Когато Брандон стана да я посрещне, тя се усмихна и се облегна леко на рамото му. Той я целуна по челото:
— Не искахме да те будим, сърчице мое — измърмори той и я прегърна нежно.
— Хъм — каза тя сънено — изобщо не знаех, че се прибираш днес, иначе щях да те дочакам. Продаде ли кораба?!
— След Коледа, мило. Дотогава „Бързоходен“ ще е лъснат от горе до долу, та купувачите да останат доволни. Ще го откарам в Ню Йорк и там ще го продам.
Хедър вдигна очи и го погледна, вече съвсем разсънена, с широко отворени очи:
— Заминаваш за Ню Йорк? — попита тя. — Дълго ли ще отсъстваш?
Той отметна с усмивка кичурите от лицето й.
— Не, няма да се бавя много, миличко, навярно месец, може и по-малко, а може и повече. Още не съм сигурен. А ти се върни сега най-добре в леглото. Утре трябва да станем рано, за да не закъснеем за църква.
Той я целуна още веднъж по челото и я проследи с поглед, докато тя излезе от стаята. Обърна се, леко смръщил вежди, отново към другите и установи, неприятно поразен, че Джордж и Джеф са го зяпнали. Слугата бързо наведе очи, но Джеф поклати бавно глава и изглеждаше ядосан. Брандон не им обърна внимание, наля си едно бренди и го изпи бавно и замислено.
Когато Хедър се събуди на другата заран, видя, че Мери вече пали огън в камината. Студеният декемврийски вятър свистеше в короните на дърветата и проникваше през всяка цепнатинка.
Хедър се облече много грижливо за църква. Избра рокля от сапфирено синя коприна. Беше онази, която Брандон й поръча, защото синьото на плата беше като цвета на очите й. Когато застана, вече готова, пред огледалото, малката слугиня зад гърба й затаи дъх:
— О, госпожо Бърмингам, не съм виждала по-красива жена от вас!
Хедър се усмихна на момичето. После се огледа критично в огледалото. Тази заран искаше да е особено хубава, защото щеше да се запознае с много от приятелите и познатите на Брандон. Заради него трябваше да се постарае да направи добро впечатление. Беше облякла над роклята подходящо по цвят също синьо палто. Към него носеше качулка и маншон от сребърна лисица.
Слезе бързо по стълбата, но още се колебаеше дали да не сложи все пак шапчица вместо качулката.
Мъжете вече я чакаха в хола. Когато тя престъпи прага и двамата сякаш онемяха. Гледаха я възхитени, пленени от крехката й хубост. А тя се усети изведнъж смутена под погледите им. Двамата братя едновременно го разбраха, едновременно станаха, за да отидат при нея. И се сблъскаха. Джеф сподави смеха си и отстъпи предимството на брат си.
— Подходящо ли съм облечена? — попита тя плахо Брандон, като се надяваше на одобрението му.
Той се усмихна и я погали нежно по рамото.
— Бъди напълно спокойна, скъпа, уверявам те, ти ще си най-хубавото създание, което старата ни църква ще приюти днес. — Той се наведе и й прошепна на ухото: — Ще накараш всички мъже да загубят спокойствие и всички жени да завиждат.
Тя радостно се усмихна. Всички страхове пред срещата с неговите приятели изведнъж се изпариха.
Когато каретата спря пред църквата, енориашите, които си приказваха, събрани на групички, обърнаха глави, за да наблюдават пристигането на семейство Бърмингам. Пръв слезе Джеф, после Брандон, а когато помогна на младата си жена да слезе от каретата, любопитството на присъстващите достигна връхната си точка. Хедър се появи и през тълпата премина шепот. Няколко девойки, толкова невзрачни, че не бяха успели да минат през венчило, си позволиха язвителни забележки. Майките на старите моми изпухтяха пренебрежително, но мъжете стояха затаили дъх и гледаха възхитени. Жените събраха глави и зашушукаха. По лицата на мъжете разцъфтя одобрителна усмивка.
— Както гледам, нашата очарователна млада дама предизвика тук известно вълнение — ухили се Джеф.
Брандон се огледа и видя как някои хора извръщат смутено глави, за да не се издадат, че са се зазяпали в Хедър. Той се засмя подигравателно и я хвана под ръка. Докато минаваха покрай енориашите, той поздравяваше на ляво и на дясно.
В притвора на църквата стоеше дебела матрона. Тя се втрещи неприкрито с изпъкнали очи във влизащата двойка, а дъщеря й също побърза да я зяпне, стиснала устни, през рамото на майчицата си. Всъщност вниманието и на двете беше приковано към Хедър. Интересът, с който мереха от глава до пети младите жена, съвсем не беше благосклонен. Майката имаше широки ханшове, грубо лице и рядка коса. Дъщерята беше по-висока и доста стройна, но кокалестото й лице и леко изпъкналите зъби съвсем не бяха привлекателни. Кожата й беше бледа и осеяна с лунички. Беше скрила рядката си коса под смешна, украсена с панделки шапчица. Зад кръглите очила с никелирана рамка воднисто сините очи бяха неотклонно устремени към Хедър. Погледите и на двете жени бяха особено силно привлечени от закръгленото й тяло. В очите на дъщерята лесно можеше да се прочете горчива завист. Брандон свали шапка и поздрави най-напред възрастната, а после и младата.