Слугата на старата дама донесе одеяло и го разпростря върху коленете й.
— Хедър — отвърна послушно младата. — Хедър Бърмингам, госпожо.
Старата дама изпухтя пренебрежително.
— Преди доста време позволих веднъж да се обърнат към мен с „госпожо“. Но откакто съпругът ми почина, предпочитам да ме наричат Абигейл. И без да даде на Хедър възможност да й отговори, веднага продължи: — Значи вие сте младата госпожа Бърмингам. Радвам се, дете мое, от все сърце се радвам. Знаете, разбира се, че сте отнели надеждите на много млади дами от града и околностите. Брандон беше най-желаният ерген, когото съм познавала. Не му беше никак лесно. Толкова по-голяма е радостта ми, че е направил разумен избор. Известно време бях наистина твърде загрижена за него.
Междувременно доста голяма група дами се бе събрала край двете и слушаше с огромен интерес разговора им. Джеф си проправи път между тях, застана до Хедър, прегърна я покровителствено през раменете и се усмихна на Абигейл Кларк. Но старата дама продължи без прекъсване:
— Предполагам, че сега Джеф ще привлече вниманието на момите за женене и ще трябва да се брани от тях. — Тя се разсмя на предсказанието си, Джеф също.
— Ще трябва много да внимаваш, мила Хедър — наведе се той към снаха си. — Тази дама има остър език и темперамент на женски алигатор. Уверен съм, че й се е случвало да отхапе нечий крак.
— Слушай, вагабонтино, да беше малко по-малък, щях да те сложа на коляно и да те напердаша — заяви категорично госпожа Кларк.
Джеф се присъедини към всеобщия смях:
— О, Абигейл, скъпа, нямаш ли за мен поне една топла дума?
— Ти си ужасен ласкател! — прекъсна го с нетърпелив жест старата дама. — На теб не може да ти има вяра човек.
— Веднага си личи, Абигейл — ухили се Джеф, — че топлото зимно слънце още не е докарало любовта ти към мен до точката на кипенето.
— Ха! — възкликна старата дама. — Това очарователно младо същество до теб напълно те засенчва. Брат ти е направил чудесен избор. Освен това трябва да е бил много активен погледна тя засмяно Хедър. — Кога очаквате детето на Брандон, скъпа?
Хедър усети как всички погледи се насочват към нея и отговори тихо:
— В края на месец март, госпожо Кларк.
— Охо! — възгласът беше на госпожа Скот, която се бе приближила незабелязано. — Значи не си е губил времето с нея. Доказателството е налице! Беше по-скоро изсъскано, отколкото изречено. В гласа й звучеше нескрита злоба, когато се обърна към Хедър: — Вашият съпруг е известен с това, че удостоява с присъствието си леглата на млади дами, но вие едва ли сте на възраст да износите дете.
Госпожа Кларк заби гневно върха на чадъра си в земята.
— Внимавай какво приказваш, Миранда. Излишно е да ни заливаш с отрова, само защото не можа да го впримчиш за твоята Сибила.
— Ами да, беше само въпрос на време някой да му заложи капан и да го хване — отвърна й госпожа Скот и се озърна, очаквайки одобрение. — След безкрайните му любовни авантюри, същинско чудо е, че някоя още не го беше впримчила тъкмо по този начин.
Хедър усети как бузите й пламват, но Джеф се намеси без колебание в разговора.
— Всичко, което казахте, госпожо Скот, се отнася за времето преди той да срещне Хедър.
Жената изгледа подозрително Хедър — явно още не искаше да се предаде.
— Ами кога се оженихте, мила моя? — попита тя кресливо.
Чадърът на госпожа Кларк отново влезе в действие.
— Това не е твоя работа, Миранда — прекъсна я тя рязко, въпросът ти е просто неприличен.
Но госпожа Скот не обърна внимание на забележката на възрастната дама и продължи:
— Но как успяхте да го примамите в леглото си? Хайде разкажете ни де!
— Миранда! Да не си полудяла? — навика я Абигейл и стисна дръжката на чадъра, сякаш готова да премине към физическа атака. — Ти имаш ли изобщо ум в главата?
Брандон тъкмо се за даваше иззад ъгъла, достатъчно навреме, за да чуе последната реплика. Той се приближи с бързи крачки и застана до Хедър. Очите му святкаха от възмущение. Госпожа Скот побърза да се откаже от предизвикателното си държане и дори отстъпи предвидливо крачка назад.
— Добре знаете, че от някои млади дами съм предпочитал, да бягам — подхвърли й рязко Брандон.
Госпожа Скот вирна глава и му обърна гръб. През групичката жени премина шепот. Брандон се усмихна благодарно на госпожа Кларк, хвана ръката на Хедър и я прегърна през рамо.
— Е, Абигейл, отново си, както винаги, в центъра на събитията.