Тя се засмя.
— Ти направо разбуни града, като се ожени за чужденка, Брандон, но що се отнася до мен, мога да твърдя, че си върнах доверието в теб и в здравия ти разум. Нали знаеш, че никога не съм одобрявала предишния ти избор. Но тази жена и тя погледна Хедър със симпатия, ако не и с любов — струва ми се, че майка ти би се гордяла с нея.
Той се засмя сърдечно и отвърна, доволен:
— Благодаря ти, Абигейл. Вече ме хващаше страх, че можеш да почнеш да ревнуваш.
— Би ли седнал за малко до мен да си поприказваш с една стара жена? — попита тя. — Много бих искала да разбера как успя да спечелиш това очарователно същество?
— Нека оставим за друг път — отвърна той учтиво — но пътят до дома е дълъг и като имам предвид състоянието на Хедър, бих предпочел веднага да тръгнем.
Тя кимна с разбиране и погледна към госпожа Скот.
— Добре те разбирам, Брандон, днешният ден беше сковаващо студен.
— Хартхевън отдавна не е имал удоволствието да те посрещне като свой гост, Абигейл — намеси се Джеф.
— Само това липсваше! — чу се доволен старчески смях. — Можех ли да рискувам добрата си репутация с посещение във вашето ергенско гнездо? Но след като в къщата вече има жена, която да ви дърпа юздите, мога и да помисля дали да не ви посетя…
Джеф се наведе да й целуне ръка.
— Ела ни скоро на гости, мила. Всичко е съвсем различно, откакто Брандон доведе съпругата си. Дори Хети се е променила.
Семейство Бърмингам се сбогува с Абигейл и Брандон преведе Хедър през тълпата, следван от Джеф. Когато минаваха покрай госпожа Скот, тя вирна надменно нос.
— При толкова много и толкова хубави момичета в града ни, трябваше да бие път до Англия и да си доведе британка — каза тя високо, та всички да я чуят.
Джеф се ухили и докосна периферията на шапката си.
— Е да, но пък най-хубавата британка, която съм виждал — каза той.
Малко преди да стигнат до каретата, Хедър забеляза, че Сибила Скот вече е седнала в своята. Изглеждаше толкова нещастна, толкова изоставена и отчаяна, че на Хедър й дожаля за нея и дори за майка й, която гледаше подире им, лишена завинаги от най-хубавите и най-съкровените си надежди. Тя най-много заслужаваше съчувствие, защото беше загубила самообладание в присъствието на толкова хора, а с това и уважението на мнозина.
Докато двете Скот, майка и дъщеря, продължаваха да ги гледат, Брандон помогна галантно на Хедър да се качи в каретата. Тя се отпусна върху възглавниците и метна върху коленете си одеяло, а после ги вдигна високо, подканяйки Брандон да го подпъхне отдолу. Той я погледна изпитателно в лицето, предполагайки, че всички тези приказки са могли да я наранят, но тя изглеждаше напълно спокойна. Усмихна му се и се притисна към него. Той погледна замислено малката й ръка в ръкавица, легнала доверчиво върху неговата, а после надникна през прозореца. Студен северен вятър огъваше върхарите на пиниите. Когато потеглиха по главната улица, студът взе да прониква през всяка пролука и цепнатинка на каретата. Хедър се гушеше в одеялото и в Брандон, но на седналия срещу тях Джеф му беше много по-студено. Тя се засмя весело, като го видя да си постила одеяло на студената седалката и да увива колената си във второ, а краката в трето, та дано поне малко се постопли. Седеше с нещастен вид в ъгъла, вдигнал високо яката на палтото. Най-сетне тя се притисна още по-силно към Брандон, за да направи място и за Джеф.
— Както се казва, където двама, там и трима, Джеф — засмя се тя. — Имаш ли нещо против да седнеш до мен и да се стоплиш в тълпата?
Той се озова без колебание на поканата и струпа одеялата върху коленете и на тримата. Хедър се притисна към рамото на Брандон, а Джеф й се усмихна благодарно.
— Засрами се, мадам! — закачи я той — или мислиш, че не разбирам? Хич не те беше грижа за мен, ами търсеше начин да се стоплиш по-хубавичко и от другата страна…
Слугите бяха получили подаръците си още преди Бъдни вечер, благодарни за щедростта на господарите. Сега празнуваха Христовия празник по свой начин, бяха се отпуснали, хапваха и пийваха, предоволни и щастливи.
Хедър бе решила да даде на Брандон подаръка си на Коледа сутринта, за да са насаме. Беше се събудила рано и дебнеше да чуе шум откъм стаята му.
Най-сетне го чу как се протяга, после плискането на вода в легена, хлопване на вратичка на гардероб. Стана, взе красиво опакования подарък и отвори тихо вратата между двете стаи. Той беше с гръб и не я чу как пристъпва на пръсти. Стоеше по панталон и чорапи, отчаяно си търсеше риза и нямаше за нищо друго очи и уши. Тя сложи подаръка на леглото, промъкна се до креслото край камината и седна, подвила крака под себе си. Брандон намери най-сетне риза. Докато я обличаше, забеляза отворената врата. Озърна се из стаята. Откри жена си свита върху креслото, тя го гледаше със светнали очи.