Евгений Гуляковски
Планета за контакт
ГЛАВА I
Изследователският звездолет втори клас се движеше в хиперпространството. Екипажът спеше в дълбока анабиоза и корабът се управляваше от централния автомат. Само неговият лишен от емоции мозък можеше да не забелязва пълната пустота зад борда, която сякаш се просмукваше през стените на кораба и го изпълваше като невидима мъгла. Нищо материално не можеше да възникне в шестизмерното хиперпространство, отделено от кораба с мощни защитни полета. Там нямаше нито частици, нито енергия, нито магнитни полета. Затова, когато в дълбините на кораба се породи чужд звук, предизвикан отвън, централният автомат не можа правилно да оцени получената информация.
В седем часа и двадесет минути корабно време в машинното отделение на звездолета възникна вибрация. Отначало тя обхвана само ограничен участък от четвърти генератор, но после бързо се разпространи из цялото машинно отделение.
На два пъти централният автомат поиска данни от приборите за следене и контрол. Само за броени части от секундата беше обработено огромното количество информация и след това автоматът изключи уредите, отчитащи вибрация, тъй като ги прие за неизправни и нарочи към тях ремонтиращи автомати. На кораба не бе констатирана и най-малката причина, която би могла да предизвика вибрация. Евентуално въздействие на средата отвън беше просто изключено, тъй като тя не съществуваше за късчето обикновено пространство, каквото представляваше корабът с неговите мощни защитни полета. Без причина няма следствие. Следователно няма вибрация. А това означава, че просто са отказали да действуват приборите. Те трябваше да бъдат ремонтирани. В цялата тази стройна логическа верига не можеше да има грешка.
По програма до събуждането на екипажа оставаха четири денонощия. Автоматът изпълняваше програмата стриктно.
Програмата никога не се нарушаваше. Тя беше основният закон през дългите месеци на полета. В непредвидени ситуации се предписваше излизане от хиперпространството и събуждане на дежурния навигатор. Екстрено събуждане на целия екипаж се предвиждаше само в случай на опасност. В дадения случай опасност не съществуваше. Непредвидена ситуация също. Просто бяха излезли от строя уредите на машинното отделение, които отчитаха вибрация. Ремонтният робот ги разглоби, доложи за пълна изправност на централния автомат и ги сглоби отново.
През това време вибрацията обхвана още три съседни отделения и влезе в резонанс с опорните плотове на генераторите. В целия кораб засвириха алармени инсталации, светна таблото за особена опасност. Аварийните блокиращи устройства мигновено се задействуваха и изключиха двигателите. Вибрацията продължаваше да расте. Огромният кораб се тресеше. Започнаха да се пукат и трошат стъклата на всички прибори. Някаква гигантска сила усукваше, чупеше и рушеше стълби, комуникативни връзки, преградни стени.
Централният автомат с всички сили се бореше с неочакваната беда. Но той беше само една машина. В програмата нямаше никакви указания и средства за борба с вибрация, възникнала без всякаква реална причина. В изключителни случаи централният автомат можеше да използува резервните блокове за самопроизволно програмиране и допълнителен анализ. Огромната памет на машината пазеше аналогии на безчислени аварии от цялата история на звездоплаването. Някакви хилядни части на секундата бяха потребни на автомата, за да използува допълнителните блокове и да получи готовото решение.
Незабавно да се намали скоростта! Да се включат централните спирачни двигатели!
Но приборите не отговориха утвърдително. Аварийните блокиращи устройства се включваха именно в случай, че по-нататъшната работа на двигателите заплашваше с взрив и гибел на целия кораб. Затова двигателите не се включиха. Вибрацията се ширеше, изместваше многотонни блокове с ядрено гориво, късаше и рушеше всички връзки. Огромната армия на ремонтните роботи работеше на границата на своите възможности. Водеше се борба за жизнено важните центрове на кораба, за жилищните отделения, където в анабиозни вани лежаха неподвижно хората.
Включиха се аварийните резервни двигатели. Но техният автономен запас от гориво беше малък. Те не можеха да намалят достатъчно чудовищно голямата скорост на звездолета. След като изразходваха горивото си, те спряха и бяха тутакси катапултирани в пространството. Вибрацията като че ли намали малко амплитудата на колебанията си. Тя вече не бушуваше така силно, но затова пък разрушаваше микроструктурата на кристалите. Късаха се и се рушаха сегменти вътре в самия централен автомат и почти мигновено отказаха всички прибори за информация.