Тогава компютърът му изведе информация за неговата цивилизация. Тя се окззз доста мизерна, непълна. Не можеше и да бъде пълна при такава сложна система, каквато е една чужда цивилизация. Въз основа на тази информация, той трябваше да даде по-нататъшна програма — ръководство за положително въздействие, което да спомогне за ръста на цивилизацията. Преди всичко, помощ за онези, които имат нужда от нея… Само така си представяха те срещата с чуждия разум и досега това беше оправдано. Хората почти бяха повярвали, че са изпреварили далеч в развитието си другите цивилизации и са длъжни да им помагат, за да ги издигнат до своето равнище. Да ги снабдяват с материали, инструменти, медикаменти, виждайки в това своя човешки дълг. Така беше наистина до тази среща.
Практикантът прекъсна страничните си мисли. Беше време да въведе в машината нови данни, да вземе решение… Бедата е там, че всяко въздействие, всяко вмешателство в такава една сложна система, като развиващата се цивилизация, никога не носи само положителен ефект. Тук нагледно се проявяваха законите на диалектиката… Всяко действие или събитие е винаги двустранно. Например, какво по-хуманно да се избави обществото от многобройните болести, да се унищожи болестотворната фауна на една планета? Това постепенно ще доведе до израждане. Спира действието на механизма на естествения подбор. Оживяват и активно се размножават слаби, малко способни особи. Такова кардинално изменение е възможно само тогава, когато цивилизацията се научи да управлява генетиката, а засега трябва да им се помага в лекуването, в развитието на медицината, за да се спрат угнетителните заболявания, да се балансират неприятните фактори, които пречат на развитието, без да се минава онази невидима граница, след която започват регресът и разпадането.
Да, действително, задачка със свободен избор на основата на непълна информация. Бива си го, свободният избор… Ако там, в земната аудитория от неговото решение не зависеше нищо — ако сбърка, машината ще му изведе дълга редица от нули, ще изгуби бала, ще се подготви отново и пак ще се яви, то тук изпитът едва ли щеше да се повтори. Тук той ще отговаря на изпитващ, който няма човешка логика и изобщо не се знае как тук наказват провалилите се студенти…
Пречеха му странични мисли. Ако само малко се отклонеше, на екрана веднага се появяваха бразди и мътилка, започваше неразбория. Да се управлява такава машина беше и лесно, и трудно. Той се стараеше да се съсредоточи, да изхвърли от главата си всичко ненужно, постепенно набираше опит в боравенето с машината. Резултатите от неговите разсъждения все по-ясно се открояваха на екрана. В движение поправяше грешки и нанасяше корекции. Моделът на неговата цивилизация процъфтяваше, преодоляваше кризисни състояния, развиваше се. В края на краищата най-главното беше желанието да се помага. Наличието на добра боля. Да можеше да предаде това понятие на тези, които сега следяха действията му. Нека да знаят нашето главно правило — да не оставаме равнодушни към чуждото нещастие. Нека знаят, че ние специално учим хората си да оказват помощ на онези, които имат нужда от нея, да я оказват разумно и внимателно, без да очакват благодарност, без да извличат от това полза. И ако при нас, на Земята, беше паднал чужд звездолет, ние не бихме останали странични наблюдатели, ние сигурно бихме помогнали на изпадналите в беда.
Край. Той въведе в машината последните данни. Довърши последните си изчисления. Като цяло излезе добре. Навярно земната машина щеше да му даде добра оценка. Тук очевидно няма да има бал. Той дори няма да разбере дали до тях е стигнало това, което той смяташе за най-важно. Дали са разбрали? Могат ли да разберат? Е, той направи всичко, каквото можеше. Изпитът свърши.
Практикантът стана и се отдалечи от изгасналия екран. Залата мълчеше все така студена и равнодушна. Жалко, че тук няма нито едно живо лице и че той не вижда сега тези, пред които бе положил своя странен изпит. Време е да се връща. Практикантът приближи до вратата, натисна дръжката. Тя не се отвори. От залата не можеше да се излезе. Какво означаваше това? Те не смятат изпита за приключен? Имат още въпроси? Или оценката е неудовлетворителна и затова изходът не се отваря? Прост и сигурен начин. Нещо ставаше зад гърба му, имаше някакво движение.