Брам разтърси глава — веднъж, дваж, триж — изглежда, че можеше да повярва. Атина виждаше всичко това съвсем ясно и й се струваше, че бе някак си забавено. Брам все още въртеше своя меч, но, изглежда, вече не можеше да уцели току-що обезоръжения си противник, който стоеше точно пред него. И тогава някак несръчно Брам седна на земята, пусна меча и вдигна ръка към лицето си; разтърка го, сякаш изведнъж осъзнал, че никога няма да му порасте брада. Ръката му се отпусна, а самият той се наведе напред, главата му се склони върху гърдите. Тази поза изглеждаше невероятно неудобна, но той я понасяше без никакво оплакване. Чак когато облеченият в сиво роб закуцука, за да извлече тялото извън ринга, Атина осъзна с пълна сила, че мъжът… момчето… бе умряло пред очите й.
Чарлз Изправения изтегли меча си с рязко и силно движение и го подаде на друг роб да го почисти, а трети роб през това време пръскаше пясък върху мястото, където Брам бе изгубил живота си. Някъде отзад копаеха. Само за няколко мига светът се бе променил, или по-скоро Атина се бе променила. Никога повече нямаше да бъде същата.
— Кол Ренба — Фарли от Айкоск.
Мъжът, който пристъпи напред, когато обявиха името Кол Ренба, бе едър, с шоколадова кожа и рошава глава. Застана почти в центъра на арената, въртейки боздуган — обкована с шипове топка в края на къса желязна верига, — и очакваше Фарли да го нападне.
Оскар се опитваше да й каже нещо, но Атина нямаше време да слуша или да мисли, нямаше време за нищо друго, освен да гледа. Нямаше време дори за Оскар.
Фарли от Айкоск, рус и луничав, висок и добре сложен, макар и да не можеше да бъде определен като симпатичен, пристъпи котешки с обутите си в ботуши от фина кожа крака. Останалата част от облеклото му бе проста, но от скъпа, здрава тъкан. Присви очи от отблясъците, които слънцето хвърляше върху добре лъснатите му меч и кама. Стиснал оръжията в двете си ръце, той направи лъжлива атака, влезе в обсега на боздугана и кимна сякаш със задоволство, като видя колко бързо топката с шипове се изви в дъга към него на опънатата си верига и после се върна обратно.
Сега Фарли започна да кръжи, движеше се около Кол Ренба първо в едната, после в другата посока. Боздуганът го следваше, още по-бърз от преди, по-бърз, отколкото бе възможно, според Атина, и тя извика, без да се усети дори. И пак извика, този път с облекчение, като видя, че шиповете не улучиха гладкото, бледо тяло на Фарли.
За миг и двамата застинаха, сетне отново се размахаха оръжия — с такава бързина, че Атина трудно можеше да се ориентира. Помисли си, че вихрушката е преминала, когато върхът на един от шиповете на боздугана закачи ръката на Фарли и камата му изхвърча леко, ала някак несръчно настрани. Почти в същия миг дългият меч на Фарли отвърна на удара и Кол Ренба отстъпи на свой ред, като продължаваше да върти с дясната си ръка боздугана, а лявата му бе свита, сякаш искаше да се предпази сама от нов удар; ръкавът й бързо се пропиваше в червено.
Сега левите ръце и на двамата мъже кървяха, но ръката на Фарли изглеждаше по-безсилна. От външната й страна стърчаха белите краища на счупени кости. Лъскавото острие на дългата му кама се въргаляше в праха.
Когато въоръженият с боздугана видя какви поражения бе нанесъл и разбра, че собствената му лява ръка можеше поне да бъде опазена в това й състояние, той спря да отстъпва и захвана отново да атакува. Въртеше грозната тежест на смъртта около себе си в плавна елипса. Когато Кол приближи, Фарли започна да отстъпва, но само започна. След като боздуганът изсвистя край него, дългото острие на меча му светкавично и силно намери гърлото на напредващия Кол. Кол Ренба умря, боздуганът изхвърча от ръката му и описа широка дъга, завъртя се край крещящите мъже около ринга, които се отдръпнаха, за да се предпазят от него.
Доста след като стихнаха виковете на другите зрители, Атина все още пищеше. Чу се и млъкна; пусна Шьонберг, чиито ръка и рамо бе стиснала в спазъм, без да се усети. Оскар я гледаше с недоумение, а също и де ла Торе, който бе прегърнал презрамо Селесте на известно разстояние от тях.
Ала Атина веднага ги забрави. Воините се подготвяха за следващата битка.
— Джайлс Коварния — Хал Копърсмит.