Шьонберг погледна към Селесте, която разглеждаше ноктите си. Не бе ужасена от видяното, а само леко отвратена. Усетила погледа му, тя отвърна с бърза, въпросителна усмивка. Той се извърна към Атина. Тя наблюдаваше как воините потягаха оръжията си за следващия двубой, потънала дълбоко в мислите си. Шьонберг и целият останал свят не съществуваха за нея.
Де ла Торе се появи с лека походка откъм кораба и застана до тях.
— Как мина този двубой? — попита той Шьонберг и се понадигна, за да погледне към мястото, където извличаха труповете.
— Добре. И двамата се биха здраво.
— Ван Номада — Вул Нарбаес.
Това щеше да е последната битка за деня. Атина извърна глава към Шьонберг, но без да го поглежда, и попита шепнешком:
— Какви са тези неща на колана му?
Бяха два или три чифта, завързани с връв.
— Приличат на човешки уши.
Де ла Торе се изкикоти високо, което накара Шьонберг да го погледне, смръщен от изненада.
Ван Номада въртеше дългия си меч на пръв поглед непохватно, като любител, ала никой от зрителите не можеше да се подлъже от тези измамни движения. Представлението стана почти комично, защото Нарваес, на свой ред, се преструваше на вода ненапита. Изглеждаше като безобиден селянин — роля, която сигурно внимателно бе репетирал. Въоръженият с вила Вул пристъпи предпазливо и направи няколко мушкащи ескапажа към противника си. Облеклото му бе грубо, бе свил гротескно устни и приличаше на някой разядосан селянин с окаляни крака, който се бе отдал на непривична за него ярост.
Седемте воини, които бяха преминали през днешните опасности невредими, се бяха отпуснали и имаха настроението да се посмеят с удоволствие на играта загадка. Дюдюкаха и подсвиркваха на непохватните на вид преструванковци, подхвърляха им подигравателни съвети. Лерос ги погледна веднъж раздразнен, но за изненада на Шьонберг не каза нищо.
В миг на проницателност Шьонберг разбра, че участниците в Турнира на този етап сигурно стояха по-близо до боговете дори от жрец с ранга на Лерос.
Ван се помъчи на няколко пъти да отсече дръжката на вилата, която не бе защитена с метал, ала Нарваес си имаше начини да я извърта така, че да намали до минимум последствията от сблъсъка с острието, а и дървената дръжка изглеждаше много гъвкава и здрава. След като тактиката на Ван пропада неколкократно, той изпробва нещо ново: сграбчи вилата със свободната си ръка. Бе толкова бърз, че още при първия си опит успя да улови здраво оръжието точно там, откъдето се разклоняваха шишовете. След това дръпна изненадания Вул Нарваес, извади го от равновесие, като в същото време замахна с меча ниско и силно.
Отряза ушите на Нарваес още преди той да бе умрял, като предупреди с ръмжене роба с чука да стои настрани, докато не взе трофеите си непокътнати.
Премигвайки, Атина се върна отново към окръжаващата я действителност. Огледа се за Шьонберг и видя, че се бе обърнал и очакваше да поговори с Върховния жрец Андреас, който току-що се бе появил, придружаван от малък ескорт войници, по пътя, който се спускаше от планинския връх.
Де ла Торе приближи Атина и я попита тихо:
— Записа ли това, последното?
— Какво? — Недоразбрала, тя се обърна към него с въпросително изражение на лицето.
— Говоря за рязането на уши и дали си го записала на кристал. Аз също направих някой и друг запис.
Въпросителното й изражение се изпари, след като осъзна за какво ставаше дума. Кристалът, върху който трябваше да бъдат направени записите за нейните антропологични изследвания, си седеше неизползван на колана й.
След като поднесе къса поздравителна реч пред оцелелите воини, Андреас се обърна към Шьонберг и попита:
— Хареса ли ви днешното състезание?
— На тези, които сме тук, ни хареса много. Трябва да се извиня за Суоми — онзи, който повърна, както може би сте чули. Не мисля, че той ще дойде да гледа отново.
Андреас сви леко устни, но не каза нищо. А и не трябваше. Такъв мъж не заслужаваше и презрение и не си струваше да се хабят думи за него. Попита:
— Бихте ли се присъединили към мен на празненство в Храма на Торун тази вечер? Като казвам всички, имам предвид тези, които сте тук. Можем да поемем нагоре към града веднага, ако това ви устройва.
Шьонберг се поколеба малко.
— Не ми дойде на ума да взема със себе си подарък за Торун от кораба.
Андреас се усмихна накриво. Ако усмивката деформира лицето на човека, то този мъж бе лош.
— Сигурен съм, че ще поднесете подходящ дар — рече върховният жрец. — Но няма нужда да се бърза, не и сега.