Селесте потропваше с крак под масата. На сцената се бяха появили танцьори и тя ги наблюдаваше с професионален интерес. Бяха добри — момичета и младежи танцуваха заедно, представлението бе много просташко спрямо земните стандарти, прекалено откровено еротично на места, но добре отработено и изпълнено с енергия. Хънтърците около масата наблюдаваха шоуто с мрачни лица или изобщо не го гледаха. Шьонберг се почуди мислено дали свещениците тук са безбрачни. Ще попита по-късно, ако изобщо го стори. Въпросите за секса на която и да е планета се оказваха по-чувствителна тема, дори от религията, която тези духовни водачи, изглежда, не приемаха прекалено насериозно.
За иноземците всичко бе ново и интересно и вечерта за тях премина бързо. Бе станало вече доста късно, свещите догаряха, танцьорите буквално щяха да се строполят от изтощение и тогава Шьонберг рече, че е време за него и групата му да се завърнат на кораба.
Андреас направи жест на учтиво неодобрение.
— Леглата ви са приготвени. Някое от момичетата ей там може да сподели твоето, ако поискаш.
— Предложението е безкрайно привлекателно. Но се безпокоя за кораба си.
— Останете тук. Прекарайте нощта под покрива на Торун. Ти и аз имаме още много неща, за които да си говорим. А и ще е неприятно да се катерите по онази висока скала нощем, за да стигнете до кораба.
Шьонберг не се колеба дълго.
— Приемаме с радост предложението ти. Ако ме извините обаче, трябва да поговоря за минута с хората на кораба.
Той откачи комуникатора от колана си, включи го и зачака. Никой не отговори на мига. Вдигна устройството към устата си и повика:
— Суоми?
— Останете тук — рече Андреас и усмивката придаде на лицето му зловещ вид. — На сутринта ще се опитам да ви уредя среща с него.
— Ще се опиташ… Не разбирам.
— Виж какво, вашият човек, когото оставихте да охранява кораба, вече не е там. Това е една срамна случка — докато течеше последният кръг на Турнира, той се изплаши и избяга. Не исках да те безпокоя излишно, но още не сме успели да го открием.
Шьонберг се изправи и придаде на лицето си най-подходящото за един могъщ магнат изражение.
— Ами корабът ми?
— Ние го охраняваме. Нищо няма да бъде повредено. Никой не може да припари до него без мое разрешение. Хайде, настоявам да останете да пренощувате тук!
VIII
Малко след зазоряване на следващия ден един роб отиде да разбуди осемте оцелели участници в Турнира.
Джайлс Коварния скочи веднага след лекото подръпване на нощницата, преобърна се, веднага си спомни къде се намира и се разбуди напълно, малко сепнат. Седна, разтърка очи, за да прогони съня и се огледа, а после рече, без да се обръща конкретно към някого:
— Лагерът ни става все по-малък и по-малък с всеки изминал ден.
Макар повечето от останалите да бяха будни, никой не отговори веднага. Подобно на Джайлс, те се бяха увили в роби и одеяла за през нощта и сега навсякъде бавно се измъкваха от тях — досущ като насекоми, които излизат от пашкулите си.
През нощта бе преваляло. Утрото бе сиво и безрадостно. Предишната вечер осемте воини бяха легнали твърде близо един до другиго, сякаш постигнали съгласие срещу някаква външна заплаха. Мястото, което заемаха сега, бе наистина мизерно в сравнение с първия хубав лагер край реката, далеч долу в подножието на планината.
Джайлс се изправи, можеше да види как реката се вие, завой подир завой, как се промъква като змия в равнината, докато се изгуби най-сетне в утринната мъглица. Долу нивите образуваха неправилни правоъгълници. За миг — но само за миг — Джайлс усети почти с физическа болка колко много му се иска да бъде там някъде, в своята затънтена провинция, да крачи глуповато подир плуга — така, както го бе правил отдавна.
Много отдавна.
Чернокожият гигант Омир Келсумба стоеше на няколко крачки от него и се готвеше да изпразни пикочния си мехур по надолнището. Робите не си бяха направили труда да изкопаят походна тоалетна за този лагер, а и мнозина от тях бяха извикани по друга работа предишния следобед. Омир се обърна и през рамо отговори най-сетне на Джайлс:
— Тази вечер ще ни е необходимо още по-малко място, но какво от това? Скоро всички ние ще обитаваме залата на Торун, където сигурно има място за всеки мъж.
— Добре казано — похвали го Фарли от Айкоск; беше се изправил да се протегне, сетне се наведе и със сръчни движения на покритите си с лунички ръце започна да сгъва свойта нощница. И тя, както и оръжията му, изглеждаше доста скъпа.
Всички воини вече бяха станали, почесваха се, протягаха се, плюеха, скатаваха одеждите си в подготовка за напускане на лагера. Фарли от Айкоск се поклони дълбоко пред олтара на Торун, коленичи и зашепна молитви, като опираше чело о земята. Скоро към него се присъедини Келсумба, сетне Чарлз Изправения, а после, един по един — и останалите, докато накрая всички не отдадоха почитта си поне формално. Загадъчното лице на малката статуя на Торун не даде знак за предпочитание към някого от тях.