Ван Номада, изглежда, бе най-гладен тази сутрин, защото пръв напусна светилището и се запъти към огъня, където самотен роб със сива роба приготвяше някаква съвсем обикновена наглед закуска.
След като отмина, Джайлс попита тихо Келсумба:
— Какво мислиш за този… дето реже уши за трофеи?
Вместо да отговори, Келсумба само изсумтя. Преглеждаше брадвата си, проверяваше дали нощният дъжд не е проникнал и не е образувал ръжда, въпреки че оръжието бе внимателно обвито с намаслени парцали. Всичко друго, което Келсумба притежаваше, освен брадвата, бе опърпано и износено.
Надвесен над брадвата си, взрян в острието й отблизо, той рече на Джайлс:
— Ти сигурно си мъдър мъж. Може би ще ми обясниш нещо. Да предположим, че не спечеля Турнира. Дори така, след като съм стигнал толкова далеч, ще бъда близо до челото на масата на Торун. Дали ще ме изслуша? Ако умра днес или утре, дали ще се застъпи пред богинята на изцелението да бъде благосклонна към мен?
Джайлс тихичко въздъхна.
— Този въпрос е извън моята осведоменост — отвърна. — Но най-общо се смята, че всички рани, стари или нови, се изцеряват, когато човек влезе в залата на Торун, независимо от ранга му.
— О, не моите собствени рани са ме довели тук. — Едрият мъжага обърна безучастен поглед към далечината. — Там, далеч, имам жена и две деца. Малките, и двете са болни, линеят и не растат. Лечителите в селото не могат да помогнат с нищо. Молих се на боговете, предлагах жертви, ала състоянието на децата не се подобри. — Обърна се към Джайлс, пръстите му пробягаха по дръжката на брадвата. — Значи аз самият ще стана бог. Тогава ще бъда в състояние да излекувам децата си, дори да не мога повече да живея с тях. — Тонът му се извиси, а самият той придоби изражението на фанатик с втренчения си поглед. — Аз ще убия шестима мъже, ако потрябва и шейсет! Ще убия и теб, и самият Торун не ще може да ме спре!
Джайлс кимна сериозно, за да изрази съгласие, ала лицето му бе безизразно. Сетне внимателно се извърна настрани. Когато след малко отново се обърна назад, видя Келсумба да седи притихнал и да точи брадвата си.
Томас Сграбчвача, който стоеше наблизо, когато Джайлс бе направил забележката си за навиците на Ван да реже уши, навярно бе чул разговора. Тъкмо той трябваше да се изправи този ден срещу колекционера на уши, ала това ни най-малко не безпокоеше сънливия тази сутрин Томас. Протегна се и изрева гърлено. Трудно бе да се прецени Келсумба или Сграбчвача бе най-едрият от оцелелите мъже. Джуд Исаксон явно бе най-дребен, а Джайлс — малко по-висок от него. Джайлс въздъхна отново, след като установи този факт.
Закуската се състоеше от дебели, безвкусни питки й вода. За първи път нямаше месо. Мъжете изръмжаха на роба, който ги обслужваше, но той издаде само няколко нечленоразделни звуци, направи жестове на безпомощност — някой някога му бе отрязал езика — от тях стана ясно, че не са доставили нищо друго и че му се е наложило да върши повече от обичайното, защото колегите му са били откарани на друга работа.
Лерос потвърди това, като се мръщеше, докато дъвчеше своя пай от печените питки.
— Двама мои приятели жреци дойдоха да ме събудят рано тази сутрин и да изразят съчувствието си, че голяма част от свитата ни бе отнета. Няма никакво извинение за такова калпаво обслужване. Вярно, намаляхме на брой, но вашата слава — на оцелелите дотук — расте. Изпратих протест до Върховния жрец. Вярвам, че на обяд ще бъдем по-добре обслужвани и хранени.
След като закуската, скалъпена надве-натри, бе изядена, Лерос даде нареждане за поход и групата започна отново да се изкачва. Далеч пред тях керван от товарни коли с храни за града, скърцаше бавно по пътя нагоре. Друг керван от празни, подрънкващи каруци, се спускаше бързо и с трополене надолу. Чарлз Изправения, който вървеше най-отпред, трябваше да извади меча си, за да накара начумерения колар на първата от спускащите се каруци да отбие кервана встрани, за да стори път на изкачващите се герои.
Раздразнението на Лерос се усили от това произшествие, но той не каза нищо и групата продължи. Е, наистина те вече не представляваха внушителна гледка. Мъжете бяха раздърпани след няколкото дена, прекарани на открито, а и бяха оставени практически без обслужване. Прииска му се да спре и да набие с пръчки онзи негодник коларя, но такова действие само би уронило още повече престижа на процесията.