Краят дойде изведнъж, когато Джайлс бе притиснат до онзи край на бойния ринг, който бе надвесен над стръмния склон. Острието на меча на Джуд проблесна като светкавица, Джайлс се хвана за гърдите и падна със сподавен стон. Тялото му се плъзна по стръмния, покрит с торф склон, няколко метра по-надолу се закачи за някакъв храст, който го задържа временно. Сетне се освободи и се затъркаля отново. Жрецът махна с ръка. Робът с чука пое по дългия път надолу.
— Омир Келсумба — Рахим Сосиас.
Чернокожият гигант изглеждаше още по-едър, когато излезе на ринга. Отново бе прегърнал едва ли не нежно брадвата с двете си ръце. Дебелият Сосиас с кривата си сабя изглеждаше ужасно неравностоен. Ала тъкмо неговият ятаган пусна първата кръв. Бе лека рана — само одраска с върха бедрото на Келсумба. Сосиас отлично бе преценил замаха си във времето; ответният удар с брадвата само разкъса широката му горна дреха.
Раната сякаш въодушеви негъра и Сосиас трябваше да отскочи назад, шкембето му се залюля по време на изумително бързия танц. Крачка встрани и брадвата профучава, крачка напред и проблясва острието й с лекота и бързина, с каквито не може да се върти и най-леката сабя, а в същото време и най-тежкият меч не може да я парира. Тих мълвеж на страхопочитание се понесе из кръга, наобиколил бойния ринг.
Сосиас опита отново удара в бедрото или направи лъжливо движение за такъв удар. Този път отговорът дойде по-бърз и по-близък, ала въпреки това той по чудо успя да спре изведнъж и в критичния момент да направи крачка встрани, без да бъде засегнат. Скритият му нож се появи в лявата ръка, ала вече не можеше да приближи достатъчно, за да го използва.
Щеше да бъде самоубийствено просто да чака и да се опитва да избягва непрекъснато ударите на брадвата. Сосиас трябваше да опита нова атака; най-сетне голямата брадва го улучи в устрема му и отнесе лицето му. Томас Сграбчвача, подпрян на копието си на десетина метра разстояние, усети как топли капки кръв плиснаха по ръката му.
— Томас Сграбчвача — Ван Номада.
Ван, с неудобната хватка на дългия си меч, се изправи срещу Томас, който направи няколко пробни мушкания с огромното си копие. Ван не губи сили в опити да отсече копието, чиято бронирана дръжка вече бе доказала неуязвимостта си в няколко предишни единоборства. Отначало схватката се развиваше бавно, двамата мъже се придвижваха предпазливо, с много лъжливи движения, но без истински усилия да атакуват.
След известно време за познавачите — а зрителите бяха само такива — стана ясно, че Ван не може да се освободи изцяло от привичната непохватност, с която стискаше меча си. Наистина, той веднага заемаше правилната позиция с удивителна бързина, но частицата от секундата, която губеше при тази корекция, бе твърде много за състезание на такова равнище. Непохватността не бе типична за Ван, както и странният начин, по който Келсумба държеше брадвата си; това бе тренирана поза, предназначена да накара противника да свали гарда. Но сега тя бе напълно безполезна и Ван го съзнаваше много добре; той не искаше да я използва, но нервите и мускулите забравяха и влизаха пак в стария модел.
Томас на няколко пъти усети тази грешка и поправянето й, сетне улови мига, когато дългият меч бе ужким свален надолу. Със звук като удар на бухалка копието прониза дрипавата риза на Ван и торса му малко над колана с трофеите му. Като видя яркия фонтан на собствената си кръв, лицето на Ван придоби изражението на безхитростна мъка, а сетне изобщо изгуби всякакво изражение.
Фарли от Айкоск, който се отдалечи от смъртоносния ринг и започна бавното изкачване нагоре в компанията на тримата си другари, бе обезпокоен от мрачното си усещане, че боговете бяха забравили шепата оцелели. На първия завой на виещия се път хвърли поглед през рамо и видя вкочаняващите се тела на четирите жертви за деня, проснати край ринга; една-единствена, облечена в сиво фигура с чук на колана, бе започнала да копае скромната яма, която щеше да бъде техен гроб. Исаксон, който вървеше до Фарли, също гледаше назад, и също като него изглеждаше обезпокоен. Фарли понечи да изкаже своята обърканост, но се отказа, не знаеше как да облече чувствата си в думи.