Вратата още не се бе затворила зад войниците, когато Шьонберг заговори:
— Ако си мъдър, Андреас, ще ни освободиш начаса.
Андреас спокойно му посочи стол, ала Шьонберг остана прав. Тогава висшият жрец рече:
— Преди да сваля охраната ви, ще трябва да получа вашите уверения, че ще ни сътрудничите в проекта, за който ще използваме кораба ви. Доброволното сътрудничество ще е от голяма полза, макар и да не е решаващо.
— Това, че затвори мен и приятелите ми, не ме вдъхновява да ти сътруднича. Какво ще кажеш за другите членове на групата ми — какво стана с тях?
Андреас кръстоса ръце на масата пред себе си.
— Момичето е затворено в кабината си на кораба. Тя е там, за да даде успокоителен отговор, ако случайно се появи друг космически кораб и се опита да се свърже с „Орион“.
— Снощи твоите хора са я заплашили, изплашили са я така, че когато говори с мен, не посмя да ми каже какво е станало.
— Тя е осъзнала, че е по-разумно да ни сътрудничи — рече благо Андреас. — А що се отнася до страхливеца, то той е още в неизвестност. Едва ли ще ни докара много неприятности, а и днес-утре ще се върне да потърси храна. Нямам намерение да унижавам войниците си, като заповядам да го търсят.
След кратко мълчание Шьонберг седна на стола, който му бе предложен по-рано.
— Какво точно искаш да направя?
— Да отговориш на няколко въпроса за кораба си, в частност за движителя му, и да го подкараш за нас, когато му дойде времето.
Последва кратка пауза.
— Ще трябва да ми кажеш малко повече. Не искам да си имам неприятности с иноземните власти.
Върховният жреи поклати глава.
— В този момент аз съм единствената власт, с която трябва да се съобразяваш. Онези извън тази планета може и да са могъщи в собствените си светове, но едва ли биха се заинтересували какво става тук, дори да можеха да узнаят.
Шьонберг се поуспокои малко и кръстоса крака.
— Това е наполовина вярно, Андреас. Те наистина не се интересуват от такива ловни излети като моя. Не и дотам, че да си губят времето и да си правят труда да ги предотвратят. Не биха се заинтересували и от това, че стоя и гледам вашия Турнир — или дори участвам в него, ако бих получил тази чест. Но те ще се заинтересуват, повярвай ми, ако взема участие в някоя от вашите войни с използване на иноземни оръжия, или дори ако употребя кораба си да ви помогна по някакъв начин във военно отношение. За мен ще е сериозен риск да сторя подобно нещо; не риск в боя, разбираш ли, риск, който един мъж трябва да приветства, а социален риск, когато се върна при своя народ, риск да загубя честта си. Тъй като ти самият си мъж на честта, ще разбереш защо не мога да ти помогна.
— Уверявам те най-тържествено, че никой извън тази планета няма изобщо да разбере какво си вършил тук.
— Извини ме, но се съмнявам в това. Аз не съм единственият ловец, който идва на тази планета, и рано или късно ще се отбие търговски или военен кораб. Твоите врагове на тази планета не могат да бъдат накарани да си мълчат и те няма да пропуснат възможността да се оплачат от кораба, който, без да бъде предизвикан, ги е нападнал, а тогава ще се разкрие, че този кораб е бил моят. Споменавам тези факти преди всичко, защото, можеш и да не повярваш на думите ми, но властите на Земята ще се разтревожат, ако не се върна от това пътуване навреме.
Шьонберг вдигна небрежно ръка и хвърли едно око на своя часовник-календар.
Андреас се усмихна леко.
— Никой на Земята или на някой друг свят не знае къде се намираш. Каквото и дирене да бъде предприето, няма да е на моята планета.
Шьонберг не се разколеба и за миг. Дотук не бе показал и най-незначителния признак на уплаха.
— Ще сгрешиш, ако не ми повярваш, Върховни жрецо. Но да оставим това. Нека се върнем към онова, което искаш. Да речем, че сега седя в командния пункт на кораба си заедно с теб и ти си опрял ножа във врата ми. Накъде отиваме?
— Шьонберг, нямам намерение буквално да опирам нож в гърлото ти. Поне не и в командния пункт на кораба си, където можеш да се изкушиш да натиснеш нещо погрешно в опит да провалиш плановете ми. Тук има един свещеник, който е бил и преди на борда на космически кораб, тъй че не сме чак толкова неграмотни, колкото смяташ… Мислех си, че ще се съгласиш да участваш в един вид военно приключение. Де ла Торе би се съгласил, но той е невежа. Разпитах и останалите от групата ти и повярвах на думите им, че не знаят нищо нито за двигателите на кораба, нито за пилотирането му.
— Точно така. Аз съм единственият пилот тук.