— Щом Зенон ме изпратеше вкъщи, аз и Оскар прекарвахме времето си заедно. Понякога в моето жилище, понякога…
— В механата.
— Вярно, в механата. Оскар ли ти каза?
— Не.
— А откъде знаеш?
— Линда ви е видяла. В същия ден тя до късно ви е чакала — тебе и Оскар — в механата.
— Оскар?… — Урсула тръсна глава, сякаш за да разсее тягостните си мисли.
— Ти искаш да кажеш нещо.
— Аз?… — Урсула въздъхна дълбоко. — Като видях Зенон Джабез в това състояние в спалнята…
— В какво?
— В мъртво — отвърна рязко Урсула.
— Като влезе в спалнята, той мъртъв ли беше?
— Разбира се… В първия миг страшно се изплаших. Ужасно е да видиш седнал мъртвец. Ужасно е. А той така се беше разположил на дивана, сякаш беше жив. Смутих се… защото веднага се досетих, че Оскар си е разчистил сметките с него. Учудващо е само, че той спокойно ми разреши да отида при Зенон. Поне да ме беше предупредил…
— Как ти хрумна, че го е убил Оскар?
Урсула учудено погледна Мажан.
— Кой друг освен Оскар имаше да разчиства сметки с него?
— Ти кога се срещна с Оскар?… Кога научи, че Зенон го е изиграл?
— По обяд Оскар сам дойде при мен… Беше бледен. „Пропилял съм всичките си пари… А срокът вече изтече“ — рече ми той. Стори ми се, че светът се преобърна. Не исках Зенон да ни безпокои и затова сама отидох при него да разбера има ли нужда от мен, желае ли нещо…
Урсула отново започна да се поклаща напред-назад и Мажан изведнъж почувствува, че това го дразни, но момичето не забелязваше нищо.
— Питаш ме как съм се сетила ли?… Сега не мога да си спомня. Сетих се, като видях револвера или може би…
— Какъв револвер?
— Револвера на Оскар — поясни Урсула, като се поклащаше. — Лежеше на пода, върху килима. Ох… беше ужасно! Дали пък именно затова Оскар не ми попречи да отида при Зенон?
Нерсес Мажан изведнъж ясно си представи как Оскар изпраща куршума в челото на партньора си, как стои като вкаменен няколко секунди или няколко минути пред дивана, мъчейки се да проумее целия ужас на станалото. Представи си празния му поглед, отпуснатите му треперещи ръце, револвера, паднал безшумно върху килима. После?… После Оскар се втурва навън. А може би бавно пристъпва към изхода, като в кошмарен сън. Нерсес се опита да си представи дали той ще се затвори в стаята си, или веднага ще отиде в апартамента на Урсула. Но това не му се удаде.
— Този револвер го бях виждала при Оскар — продължи Урсула. — Беше мъничък, като играчка. Върху дръжката му бяха гравирани две преплетени букви „О“.
— Върна ли го на Оскар?
— Да. И той, кой знае защо, се учуди. „Дори бях забравил за съществуването му — рече той. — Откъде го намери?“ А аз очаквах всеки момент камериерът на етажа да вдигне шум. И бързах. „Да заминем веднага — казах му, — да си отидем, докато още никой нищо не е забелязал.“ А той се изсмя. „Как да заминем? Нали ти казах преди малко, че съм пропилял цялото си състояние?“ „И защо го направи?“ — възкликнах отчаяно, защото бях убедена, че той е убил Зенон, за да си върне парите. „Че какво съм сторил!“ — учуди се той. Каза го толкова невинно, та в първия момент повярвах, че той няма нищо общо с убийството. Много бързах и затова му заявих, че сега не е време за чудене, че трябва да побързаме, защото камериерът ще се появи и ще открие трупа на Зенон. „Зенон!“ — възкликна Оскар и в първия момент се смути. После скри револвера си и изведнъж стана сякаш съвсем друг — решителен и груб. „Отивай веднага в аптеката на улица «Голямо куче»! Тя е наблизо. Там ще се срещнем“ — рече ми той. И ми заповяда първа да напусна Капелата. „Аз ще изчакам малко. Искам да видя какво ще стане по-нататък — каза ми той. — Ти провали всичките ни планове, Урсула.“ Не разбрах как съм ги провалила, но вместо да ми обясни, той настоя веднага да отида в аптеката и да го чакам там.
Урсула неочаквано млъкна, но все тъй се поклащаше напред-назад. Нерсес Мажан си помисли, че така мълчаливо се поклащат само хората, които таят дълбока мъка и искат да заплачат, но сълзите им са пресъхнали.
— Не можеш ли да седиш по-спокойно? — попита я Нерсес Мажан.
— Спокойна съм… Сега съм напълно спокойна.
Нерсес Мажан бе уверен в това. Знаеше, че тя е стигнала до определен извод и е взела решение. А доколко бяха верни изводите й, гледната й точка? Нерсес Мажан бе убеден, че ако девойката не е сигурна в позициите си, рано или късно ще промени отношението си и към живота, и към Оскар. Да, ако можеше само да разбере какво е решила тя!…
— А Зенон? — попита Нерсес. — Какво знаеш за него?