Нерсес Мажан си припомни думите на администратора, че Зенон е усещал приближаващата смърт, очаквал е със завидно хладнокръвие непредотвратимото.
— Кога се запознахте?
— Много отдавна… Може би преди седем-осем години. — Урсула тежко въздъхна. — Тогава той нямаше грижи. Само няколко дни след като се запознахме, ми предложи да сключим взаимно споразумение… за десет години. Подобно нещо рядко се случва, защото обикновено договорът продължава две или най-много три години. Зенон ме обичаше. Обаче по-късно разбрах, че ме обича от егоизъм.
— Той от Лета ли е?
— Да.
— Казваш, че в началото е бил безгрижен, а после?… Може би искаш да кажеш, че по-късно са го налегнали грижи, имал е тревоги?…
— Може би.
— С какво се е занимавал в Лета?
— Не зная. Не обичаше да разказва за себе си. Само непрекъснато ми повтаряше, че аз съм всичко за него.
— В смисъл?
— Не зная. Когато ми говореше така, ми беше добре. А той искаше да съм добре, да се радвам и да смятам, че съм щастлива. „Поне единият от нас трябва да е весел“ — казваше ми с усмивка.
— А защо после се е променил?… Може би е тъгувал за нещо? Мислила ли си за това?
— Не съм мислила… до срещата ми с Оскар. Но сетне започнах да се безпокоя… Струва ми се, че той знаеше или пък чувствуваше, че аз и Оскар се обичаме.
— Намекваше ли ти нещо?
— Никога — отвърна Урсула. — Може и да не е знаел… може само на мен да ми се е струвало така… Той беше затворен в себе си.
— Урсула, опитай се да си спомниш, той имал ли е желание завинаги да си замине оттук? Това е много важно…
— През последните години, винаги когато заминаваше за Лета, той се сбогуваше с мен, като казваше, че повече няма да се връща. Първия път му повярвах и се почувствувах много нещастна. В този миг разбрах, че съм влюбена в Оскар… Дотогава се бяхме срещали само в присъствието на Зенон. Оскар не ми предложи никакво споразумение, защото то не беше нужно нито на него, нито на мен. А скоро, съвсем неочаквано се върна Зенон. Сега си спомням, че беше натъжен. Дори и срещата ни не го зарадва. После няколко пъти годишно внезапно решаваше да отпътува за Лета. „Заминавам завинаги“ — казваше той. Но аз вече знаех, че отново ще се върне в Капелата.
— С какво обясняваше завръщането си?
— Не даваше обяснения. „Видя ли, пак се срещнахме и пак сме заедно“ — усмихваше се той. А аз станах по-предпазлива, защото бях убедена, че иска да провери дали съм му вярна. Такива са мъжете…
Нерсес Мажан стана.
— Отиваш ли си? — разтревожено попита Урсула. — Защо бързаш?
— Надзирателят сега ще дойде да ме предупреди, че времето за свиждане изтича — обясни Нерсес.
— Нерсес, може би отново…
— Непременно… пак ще те посетя…
— Сам-самичка съм и… това е най-ужасното.
— Страшно нещо е самотата — съгласи се Нерсес. — На всяка цена ще дойда пак. — Помълча малко и добави: — Урсула, на твое място нямаше да скрия нищо от Линда.
— Нерсес, моля те!… — възкликна момичето.
— Не се вълнувай… Нямам намерение да давам показания вместо тебе. Между другото при Зенон са намерили чекова книжка и пет хиляди седемстотин двадесет и един купюра в брой.
Урсула недоумяващо погледна Нерсес Мажан.
— Какво значение има колко пари са намерили у него?
— Не са открили само полицата и двадесетте хиляди — поясни Нерсес.
— Искаш да кажеш…
— Че Оскар е взел толкова, колкото е загубил, без да съобрази, че така се издава сам.
— Нерсес, той ми каза, че ние не можем да заминем… — добави Урсула. — Да, точно така каза: „Не можем… загубих всичко, което имах.“
— А може би не е искал да замине с тебе?
— Не! — възкликна Урсула. — Не!…
— Помисли все пак — посъветва я Нерсес, — струва ли си да мълчиш в такъв случай? Урсула поклати глава.
— Помисли! — повтори Нерсес.
— Не… На мен ми е все едно… Дори ако се окажеш прав. Нямам друг изход.
Урсула скръсти ръце и замислено погледна Нерсес Мажан.
— Сега ще бъде още по-добре… ако… Нерсес, аз не съм нужна и на себе си… Значи той не е искал да замине с мен за някоя далечна, спокойна планета. — Урсула млъкна. Трескаво мислеше. После каза шепнешком. — Няма да мълча, Нерсес… Ще говоря. Непременно ще говоря.
— Разказвай, без да криеш нищо! — оживи се Нерсес.
— Според мен Оскар не те заслужава.
— Ще съчиня чудесна история. — Урсула се усмихна.
— Чудесна история, как съм убила Зенон. Следователката много ще се зарадва. А Оскар ще може да замине. Нерсес Мажан я погледна изумено.
— Ти си луда… Няма да е зле да потърпиш ден-два, а?… Може би ще е по-добре аз да се срещна и да поговоря с Оскар. Той няма да скрие нищо от мен. Моля те, не съчинявай легенди. Обещаваш ли ми?… Хайде, обещай, че поне ще мълчиш!