— Защо?
— Ако бях отишъл, всичко това нямаше да се случи. Окаяният ми вид би го зарадвал много. И съм уверен, че нямаше да се стърпи и щеше да ме изпрати в банковия клон, без, разбира се, да ми каже каква приятна изненада ме очаква там.
— За това не бях мислил — призна Нерсес Мажан. — Напълно е възможно.
— Кое?
— Нищо, нищо. И така, ти отиде при Урсула.
— И тя веднага забеляза, че съм притеснен. Отначало не исках да й казвам нищо. Но можеш ли да се удържиш, щом срещу теб е застанала жена, която още от пръв поглед е разбрала, че са те настъпили по мазола. Кажи, можеш ли?…
— Не знам.
— Невъзможно е… Разбери! В такива случаи жената става страшно упорита и настойчива. Макар и да се усмихва, тя ще ти извади душата, та ще ти остане само едно спасение — да си признаеш.
— С една дума, ти й разказа всичко?…
Оскар кимна с глава.
— Впрочем нямаше нищо особено за разказване. Казах й само: „Проиграх цялото си състояние. А сега вече мина дванадесет.“ Само толкова. И изведнъж тя бавно се свлече на пода и закри с ръце лицето си. Преживяваше минутите, за които ти говорих преди малко. Страшни мигове, когато и със затворени очи виждаш как рухва твоят лелеян свят. Поисках да я вдигна, но тя не пожела. Казах ти вече, че Урсула е упорита. Когато накрая се убеди, че от мечтите й са останали само руини, тя се изправи и без моя помощ и без да ме гледа, промълви: „Какво ще правим сега, Оскар?“ Отговорих й, че съм дошъл при нея да разрешим въпроса по някакъв начин. „Почакай… Искам да видя какво прави сега Зенон“ — каза ми тя и излезе от стаята.
— Не взе ли нищо от тебе?
— Какво например? — недоумяващо попита Оскар. Нерсес Мажан го изгледа явно разочарован.
— Защо изведнъж е решила да отиде при Зенон. Ти не я ли попита?
— Това е стара история… Ако знаех, че ще ни сполети такава беда, нямаше да й позволя да отиде. Би било по-добре Зенон да ни завари двамата в апартамента на Урсула. Впрочем веднъж, преди няколко години, той едва не ни хвана. Щеше да ни изненада заради нашата непредпазливост. Неопитни бяхме, а и Зенон беше заявил, че завинаги си отива от Виланк. След този случай Урсула винаги сама отиваше при него, за да разбере дали му е нужна.
— Сега вече ми е ясно — каза Нерсес Мажан.
Оскар се усмихна.
— Ние крадяхме от щастието на Зенон — обясни той.
— Тежко престъпление е кражбата и ние постъпвахме несправедливо спрямо Зенон. Затова пък като играехме, аз често нарочно губех. Така съвестта ми оставаше спокойна. И какво от това, че се намирахме на Виланк. Кой е казал, че тук е забранено хората да се любят?… Кажи, забранено ли е?
— Не — каза Нерсес Мажан, бършейки челото си. — Не е забранено.
— Не след дълго Урсула се върна… Никога не бях я виждал толкова бледа.
— Какво ти каза, като се върна? Помниш ли?
— Убеждаваше ме да не губим време и час по-скоро да заминем от Виланк. Нерсес, знаеш ли, че ти разпитваш много по-добре от Линда?
— Че аз разпитвам ли те? — смути се Нерсес Мажан.
— Тази история ми е много интересна. Нямам никаква вина за това, че сте се уговорили да се срещнете в моята аптека. Заради вас не мога да работя нормално през тези няколко дни. Съвсем излязох от релсите.
— Тогава не можах да се сетя за по-удобно място — оправда се Оскар.
— Случва се… Значи Урсула те убеждаваше час по-скоро да напуснете Виланк?
— Аз не успях да сдържа смеха си… Когато съм в безизходица, винаги ме избива на смях… Нервите ми изневеряват. Знай, че Виланк ми струва много скъпо. И тогава й рекох „Как да заминем, като нямам никакви средства. Всичко пропилях в играта.“ А Урсула без малко да ме набие. „Защо стоиш като мумия — разтърси ме тя, — камериерът ей сега ще довтаса и ще открие, че Зенон е убит.“ Чак тогава разбрах какво се е случило й се уговорихме да се срещнем в аптеката на улица „Голямо куче“. Настоях тя веднага да напусне Капелата. После се заключих в стаята и си взех студен душ, за да дойда на себе си. Изглежда, тъкмо в този миг съм решил да продам спомените си.
— Когато полицията почука на вратата ти, наистина ли не чу нищо?
— Не чух.
Нерсес Мажан се изправи, отиде при Оскар и застана зад гърба му.
— Ние си говорим тук за едно, за друго, а аз мисля за нещо съвсем различно — рече той.
— За какво? — запита Оскар, без да вдига глава.
— Уверен ли си, че тя е убила Зенон и…
— Уверен съм.
— А с какво би могла да го убие? — веднага попита Нерсес, заинтригуван от категоричния отговор на Оскар.
Оскар бавно извърна глава, погледна аптекаря и след кратко мълчание прошепна:
— С моя револвер.
Нерсес Мажан едва се удържа да не скочи и да не извика.