— Заради такава нищожна причина не си заслужава да натискаш копчето. Повярвай и на двамата. Повярвай, без да правиш избор. И виж какво ще излезе от всичко това.
Нестор отиде при Нерсес, взе флейтата, сложи я в калъфа и шумно затвори кутията.
— Слизам долу — рече той, — след малко ще започнат да се тълпят за рецепти. Ще поспиш ли, или да ти приготвя закуската?
— Ще се опитам да поспя.
— Тогава лека нощ, макар че вече е утро.
— Лека нощ, Нестор.
Пета глава
— Закуска за двама — поръча Мажан на сервитьора. В „Клуба на жителите кореняци“ освен него нямаше никого.
И съдържателката не се виждаше, тъй като следобед обикновено не идваха посетители. Нерсес Мажан бе доволен, че е сам. Доволен бе, че я няма и Забел.
Очарователната Линда охотно се съгласи да се срещне с него и сама посочи този клуб.
Нерсес Мажан бе седнал на обичайното си място — до прозореца, в любимата си поза — с протегнати крака, със скръстени ръце, с притворени очи. Мъчеше се да си припомни последователно онези събития, които вече не предизвикваха у него съмнения.
— Нерсес!
Смутен от познатия глас, аптекарят бързо се обърна и видя съдържателката.
И помисли: „Напразно се съмнявах. Забел пак си е същата.“
— Здравей, Забел!
Забел се озърна крадешком и щом се увери, че са сами в салона, наведе се, ласкаво погали лицето на Нерсес и силно го целуна.
„Защо бягах от теб, Забел?“
— Ще закусиш ли?
Нерсес кимна.
— Днес ще те нахраня с печено.
— Няма да закусвам сам — отвърна Нерсес. — Освен това вече съм поръчал… Остани…
— Щом не си сам!… — Забел го прегърна през раменете. — Какво се е случило?… Май и тази нощ не си спал? Бледен си.
— Не съм спал.
— Защо?
— Не можах… Отначало не можах да заспя, защото търсех отговор на един много важен въпрос, а после… защото чак на разсъмване намерих отговора.
— С кого ще закусваш? — попита Забел и в гласа й се прокрадваха нотки, които приятно изненадаха Нерсес. — Може би не искаш да ми кажеш?
— Тайна — проточи Мажан.
Сервитьорът внимателно, без да бърза, подреди приборите. И чак когато той си отиде, Мажан подхвана отново разговора.
— Ти някога замисляла ли си се колко е важно да вярваш на хората?
— Ти не ми ли вярваш?
— На тебе?
— Ти не каза кого чакаш.
— Линда.
— Така си и знаех.
— Обещах да й помогна. — Мажан забеляза в преддверието Линда Ло. — Да не си помислила нещо друго?
Линда влезе в салона, потърси с поглед аптекаря и като го видя седнал до прозореца, се усмихна и го поздрави с леко движение на пръстите.
— Ще ви преча ли? — попита Забел.
— Вероятно… но ако искаш, аз… — Докато Нерсес изричаше тези думи, дори и през ум не му мина, че въпросът на Забел и уклончивият му отговор ще се повтарят непрестанно, десетилетия наред, и Забел винаги ще си отива със скрито недоволство, изправила глава, без да се обръща назад, и че той винаги ще вика подире й: „Бъди готова, може би оттук ще отидем направо във фермата…“
Впрочем това обещание всеки път ще звучи различно. И многократно ще остава само обещание.
Забел и Линда се срещнаха в центъра на салона. Следовагелката веднага позна съдържателката на „Клуба на жителите кореняци“, поздрави я с леко кимване и забързано отиде при Нерсес Мажан.
— Вие на разговор ли ме поканихте, или на закуска?
— На разговор, меластра… Но съм сигурен, че и днес не сте успели да закусите.
— Прозорлив сте… и сте много деликатен. — Линда седна срещу аптекаря. — Е?
Нерсес Мажан й наля плодов сок.
— Бързате ли?
— Надявам се, че разговорът ни няма да продължи повече от закуската — каза Линда и опита сока.
— Обещах ви да помогна на следствието.
— Интересно — присви очи Линда Ло. — Страхувам се, че вече е много късно.
— Успяхте ли да научите нещо от Урсула? — разтревожено попита Нерсес.
След кратка пауза Линда отвърна тихо:
— Не… Нейното упорство вероятно още дълго ще ме затруднява.
— Значи помощта ми не е закъсняла — облекчено въздъхна аптекарят.
Следователката не отговори.
— Меластра, вече зная как е бил убит Зенон Джабез.
Нерсес недоумяващо сви рамене, защото очарователната Линда Ло, щом изпи сока си, започна мълчаливо и замислено да се храни, сякаш не беше чула последните му думи.
— Урсула и Оскар много отдавна били решили да заминат завинаги от Виланк и да се установят на друга, по-мирна и спокойна планета, да си построят къща край брега на някоя река, да си народят дечица…
Линда Ло се засмя иронично.
— Вие чуйте продължението! — възрази Нерсес.
— Нима ви прекъснах?