— Благодаря — рече Нерсес и последва Нестор.
Щом минаха през главната врата, те се озоваха на площад, който всъщност беше входът на града.
— Нищо не разбрах — каза Нестор.
— Пеша ли ще вървим? — попита Нерсес.
Нестор не отговори.
И те тръгнаха към града.
Нерсес погледна небето и се учуди на странната промяна, присъща само на звездите, която бе станала с Чичил.
Преди няколко дни, когато звездолетът, пътуващ за Лета, се измъкна от изкривеното пространство и Космосът възвърна обикновения си тържествен и уравновесен вид, Чичил заедно със своята единствена сърповидна планета заприлича на евтин месингов диск сред хаоса от блестящи елмазени капки. Но сега всичко се беше променило и Чичил се беше превърнал в ярко златно слънце, заобиколено от лекомислени облачета.
— А защо в чакалнята бе нощ? — попита Нерсес Мажан.
Нестор не отговори.
— И въпреки всичко те са самотни, Нестор — отбеляза Нерсес.
— Кои?
— Чичил и Лета. Всяка живее заради другата, но и двете са самотни… безпомощни и щастливи.
— Като нас — рече Нестор. — Къде ще отседнем?
— В хотел „Жълт кикен“ — отвърна Нерсес Мажан. — В чакалнята се запознах с Бааб Каспар и той ме посъветва да отседна в този хотел.
— Кикените не са жълти.
— За хотела това няма значение.
— Наблизо ли е?
— Не знам — отвърна Мажан и като помълча малко, добави: — Бааб Каспар ме покани да му гостувам. Но се страхуваше, че няма да може да ме познае.
Чичил бе в зенита си и в града сенките изчезваха.
Нерсес Мажан за миг затвори очи и си спомни: СОНТ, СОНТ. Яркозелено… И когато ги отвори, чу мек звън.
Към тях вървеше човек с блестящи дрехи, от чиито ръкави, маншети на панталона и периферия на шапката висяха и подрънкваха малки звънчета. Щом срещнеше някой минувач, звънтящият човек забавяше крачки и му шептеше нещо. Като мина покрай Нерсес Мажан и Нестор, той неволно се спря.
— В Сонт е пристигнал аптекарят Нерсес Мажан със своя помощник — съобщи човекът със звънците. И като забеляза, че Нерсес и Нестор се смутиха, повтори малко по-високо: — В Сонт е пристигнал аптекарят Нерсес Мажан заедно с помощника си.
— Това сме ние, меластър — каза Нерсес Мажан.
Звънчетата замлъкнаха.
— Може би ще ни кажете къде се намира хотел „Жълт кикен“? — попита Мажан.
Човекът със звънчетата плахо изгледа чужденците.
— В Сонт са пристигнали…
— Тази новина я съобщавайте на други, меластър. Ние търсим хотел „Жълт кикен“.
— Вървете все направо… В края на улицата… В Сонт е пристигнал аптекарят Нерсес Мажан с помощника си — извика отново човекът, щом забеляза някакви жени, които идеха насреща му. И без да поглежда към чужденците, той продължи по улицата, огласяйки я със звънчетата си.
Нерсес Мажан и Нестор продължиха до края на улицата и спряха пред ниска двуетажна сграда, на чиято фасада бе изобразен кикен, захапал опашката си. Те бавно се изкачиха по каменните стълби.
Преди да влязат, Нерсес Мажан рече:
— Още днес ще посетя Бааб Каспар.
— И Зенон Джабез — напомни му Нестор.
— Непременно — съгласи се Мажан.
А в преддверието на хотел „Жълт кикен“ ги пресрещна още един човек със звънчета, облечен в лъскави дрехи, който полугласно, почти шепнешком им рече:
— В Сонт е пристигнал аптекарят Нерсес Мажан заедно с помощника си.
На улицата Нерсес Мажан забеляза няколко остъклени кабини с неизвестно предназначение. В една от тях се смееше някаква жена, без да обръща внимание на минувачите, които пък на свой ред не забелязваха нито кабините, нито нея.
Жената престана да се смее, излезе от кабината и разсеяно се озърна. Навярно не можеше да реши в коя посока да тръгне.
Погледът й се плъзна по застаналия недалече Нерсес Мажан и го стресна. Аптекарят се обърна към хотела и на прозореца на втория етаж видя Нестор, махна му с ръка и без да бърза, тръгна по улицата. Чичил бе залязъл и оранжевият хоризонт бе приказно красив. Короните на дърветата леко се полюшваха от нощния вятър.
Нерсес Мажан едва се сдържаше да не спре пред някоя кабина, където от сърце се смееха разни хора. Той така и не можеше да разбере предназначението на тези кабини. Изгаряше от любопитство и за да го удовлетвори, застана на тротоара и реши да попита първия по-любезен минувач за улица „Бледият влюбен“. Просто искаше да печели време.
Почака няколко минути и реши, че по улиците на Сонт е почти невъзможно да се открие любезен човек.
— Извинете, меластър — обърна се той към първия срещнат.
Този мълчаливо го погледна.
— Не мога да намеря улица „Бледият влюбен“ — безпомощно разпери ръце аптекарят.