Едно.
Озова се пред огледало без рамка. Спря за миг да се наслади на брадичката и мустаците си, които обграждаха стиснатите му устни. Нерсес Мажан си беше пуснал брада отскоро и не пропускаше случай да й се полюбува.
Две.
Май вървеше бързо. Поне така му се стори, като се видя в огледалото. Мажан смигна не без удоволствие на отражението си и играта започна да му харесва.
Три.
Мажан се опита да гледа на отражението си като страничен наблюдател. Това беше необходимо за по-нататъшните му действия, независимо дали ще срещне в Сонт Зенон Джабез или не. Разбира се, вътрешно бе убеден, че няма да го види. И точно тази убеденост го бе накарала да прекоси за безброй светлинни години изкривеното пространство, та като се върне отново във Виланк, да погледне право в очите очарователната Линда Ло и да произнесе съдбовните си слова като обвинение: „Зенон Джабез се е самоубил. Но кой уби Урсула?“
Четири.
Обръщайки се в края на коридора, Мажан видя в огледалото собствения си силует. Отражението му бавно се приближи към него, като гримасничеше в огледалото.
Пет.
Нерсес наистина се обиди, защото щом се обърна, си даде сметка, че гримасите на отражението му са явно оскърбителни и че другият му се надсмива. А той не можеше да понесе подобно нещо. И когато двамата отново започнаха да се приближават един към друг, този в огледалото му се усмихна. Това обезоръжи Нерсес и той се разсмя.
Пет.
Не, шест… Разбира се, че шест.
— Заповядайте, меластър! — чу той бодрият глас на жената.
Мажан рязко се обърна, за да смигне на отражението си, но в огледалото се мярнаха само профилът му и вратата, която се затваряше.
Придружен от домакинята, Мажан мина в следващата зала и тук неволно забави крачки.
Домакинята доволно се усмихна и също като Нерсес обходи с поглед залата.
— Да — рече Нерсес. — Бааб Каспар е не само страстен любител на изкуството, но и негов тънък познавач. За мен това е откритие.
Домакинята кимна и мина напред.
За да бъдеш тънък познавач на изкуството и да притежаваш такава колекция, трябва да имаш и солидно състояние. Но в съзнанието на Нерсес Мажан това богатство някак си не можеше да се свърже с човека-маска. Тогава кой беше този Бааб Каспар. Голям изкуствовед, когото в Сонт всички познават? Но нали изкуствоведите и художниците предпочитат да показват само собствените си произведения? Може би пък беше индустриалец?… Или пътешественик?… Нерсес Мажан бе склонен да повярва повече в последното, защото в колекцията имаше много платна от близки и далечни планети — от Бенедикт и Досп, от Роджър и съзвездието Орион, та дори и от Лолиланс. Като минаваше през залата, вниманието му бе привлечено от една скулптура — рядък образец на изкуството на отдавна изчезнали аборигени от Маул. Тази скулптура беше изваяна тъй, че изглеждаше като жива и непрекъснато менеше формата и цвета си. Никой не знае колко столетия или хилядолетия маулските скулптури се променят, без да се повтарят…
Нерсес Мажан ускори крачките си и настигна домакинята, която вървеше пред него. Домашната галерия го накара да си спомни колко снизходително разговаря сутринта с човека-маска Бааб Каспар. Стана му срамно и унизително.
Следващата стая му се стори много по-малка. Домакинята се спря, погледна аптекаря свенливо, усмихна се и безпричинно оправи роклята си. Без да иска, Нерсес Мажан забеляза колко добре сложена е тя. В същия миг жената се смути, изчерви се и бързо каза нещо, посочвайки му вратата в дъното на стаята.
— Той ви чака!
Мажан още веднъж изгледа жената от главата до петите, приближи се до вратата и натисна дръжката.
Бааб Каспар го посрещна в кабинета си, протегнал ръце към него.
— Радвам се да ви видя! — възкликна той.
Трагичната маска беше изчезнала от лицето му. Обаче това беше същият Бааб Каспар — мършавичък и много весел.
— Реших да ви посетя още днес, макар че вие…
— Моля, меластър — домакинът с галантен жест го покани да седне. — Значи вие сте Нерсес Мажан?
— Да — отвърна аптекарят. — Ние не успяхме да се запознаем…
Усмивката на Бааб Каспар беше омайваща.
— Ние не сме успели да направим още много неща — каза той. — Много неща. Значи вие сте аптекарят?
Нерсес Мажан кимна.
— И пристигнахте в Лета…
— Както вече знаете, искам временно да се установя тук.
— И естествено, да откриете аптека? — вдъхновено рече Бааб Каспар.