— Познахте — отвърна Нерсес, за да не го разочарова. — Ако не сте забравили… — той не се доизказа, извади от джоба си металния диск и го сложи на масата.
— Как мога да забравя! — Бааб Каспар се престори, че разглежда диска, а после пак го сложи на масата. — Щом сте дошли направо при мен, предполагам, че не сте случаен търсач на приключения.
Аптекарят не разбра за какво става дума, но за да не прекъсне разговора, попита:
— Че много ли такива идват при вас?
— Толкова много, та вече се опасяваме… Търсейки уютно кътче, те скитат от планета на планета. — Бааб Каспар напълни чашите. — А на нас са ни необходими делови, енергични и знаещи хора. Хора, в които все още не е угаснал огънят на предприемчивостта. В това е единственият залог за прогреса на Лета.
Нерсес Мажан се мъчеше да открие в седналия пред него човек чертите на непознатия от сутринта, следи от трагичната маска. Но напразно! Маската вече не съществуваше. Словоохотливостта на Бааб Каспар постепенно убеди аптекаря, че срещата в приемната на града сутринта е била сън, илюзия.
— Ние очаквахме да пристигне истинският аптекар — продължи Бааб Каспар вземайки в ръка чашата си, — а тези авантюристи много скоро показаха колко са некадърни.
— Може би и аз съм като тях…
— Невъзможно е!
— Защо?
— Вие сте дошли при мен, у дома. Вкъщи всички въпроси се решават много по-бързо и с взаимна изгода. Приятната задушевна атмосфера създава доверие — Бааб Каспар допря чашата до устните си, но не отпи и пак я остави, за да продължи. — В кметството не мога да се доверявам и да вярвам на хората. Там те прикриват пъклените си замисли с официални взаимоотношения. Планетата ни е малка и ние искаме да останем встрани от космическата суета. Не искаме да се намесваме в ничии дела. Но и няма да позволим външното влияние да покварява хилядолетната ни култура и нашите традиции… Разбирате ли ме?
— За щастие знаех само вашия домашен адрес — припомни му Нерсес Мажан. — Улица „Бледият влюбен“, номер седем… Забравихте ли?
— Моля ви, меластър, само не ме питайте защо улицата се нарича „Бледият влюбен“… Родил съм се в този град, от десет години съм негов кмет, но тъй и не можах да науча защо нашите улици имат такива необикновени имена… Между другото, меластър, никога не забравям домашния си адрес — отбеляза със снизходителна усмивка той.
Нерсес Мажан неспокойно се размърда и протегна ръка, за да вземе металния диск от масата, но след миг промени намерението си и взе чашата.
— И тъй?… — попита той.
— Кметството вече е определило няколко салона за аптека — изтълкува по своему въпроса Бааб Каспар. — Имате възможност за избор, щом сте първият аптекар, който се отзовава на поканата ни, отправена преди три години.
Нерсес Мажан мълчаливо изпи чашата си, изгледа с недоверие кмета Бааб Каспар и прибра диска от масата.
— Значи не ви е нужно? — все пак попита той.
— Писмото ли?… Не, задръжте го. Може и да го хвърлите. — Кметът се усмихна. — Разбира се, на ваше място бих го запазил за спомен. Впрочем през последния век това е първият случай, в който изпращаме писма, за да поканим аптекари отвън.
— Убеден ли сте, че това писмо сте го изпратили преди три години? — попита Нерсес Мажан. — Ще се опитам да ви припомня, че днес…
— Меластър, аз нищо не забравям — отбеляза кметът. — И защо се тревожите толкова за едно съвсем обикновено писмо?
— Защото трябваше да ви го предам.
— Щом настоявате, оставете го… Ваша воля.
„Най-добре е да не се опитвате да ми припомните, че сме се срещали в приемната на града… Иначе ще имате неприятности. И аз ще съм причината за тях. Просто се извинете и се опитайте тайно от мен да се срещнете…“
— Извинете — рече Мажан. — Вие сте прав. Това ще бъде прекрасен спомен от годините, прекарани в Лета…
— Разбира се — засия Бааб Каспар. — А къде сте отседнали?
— В „Жълт кикен“.
— За мен това е приятна изненада.
— Обичам да следвам съветите — многозначително отвърна Нерсес Мажан.
— Нима са ви посъветвали за това?… Сега ми е още по-приятно, защото „Жълт кикен“ е моят собствен хотел. — Мажан сложи диска в джоба си, а Бааб Каспар продължи: — Знаете ли, преди около три години положението бе такова, че едва не затворих хотела. Клиенти почти нямаше.
— А сега?
— Средна работа… с помощта на кметството… — смути се Каспар. — Впрочем кметството е заделило определена сума и за вашата аптека… Естествено, за да не понесете загуби в началния период… Разбирате ли?…
— Да — отвърна Нерсес. — Благодаря… Навярно ви отегчих вече.
— Съвсем не, меластър. Но ако бързате…
Аптекарят се изправи.