— Имате завидна колекция от картини.
Кметът се усмихна.
— Бих казал същото, ако в салона бе и само маулската скулптура — допълни Мажан.
— И няма да сгрешите… Тя е любимият ми експонат.
— Понеже е много рядка, нали?
— За тази скулптура са ми предлагали… Разбира се, вие няма да повярвате колко — каза Бааб Каспар.
— Защо да не ви повярвам, меластър — рече Мажан, — щом като от маулските скулптури са останали само няколко в целия Централен сектор?
— Точно така, малко са.
— Малко са, защото онези, които унищожиха маулската цивилизация, мислеха и по-точно бяха убедени, че и скулптурите са живи същества, които непрекъснато менят образа си, за да се спасят от ужасното изтребление.
Като забеляза как помръкна лицето на Бааб Каспар, Мажан установи за миг, че сега той малко прилича на познатата трагична маска, и побърза да добави:
— Така свидетелствуват и маулските историци… — И Нерсес тръгна към вратата. — Е, и кога ще решим окончателно въпроса за аптеката, меластър?
— Остава да си изберете един от салоните. — Бааб Каспар го поведе към преддверието. — Днес ме зарадвахте… Кой знае защо, аптекарите изчезнаха не само от Сонт, но и от всички планети. Не, никой нищо не знае как, защо и кога е станало това. Просто напоследък забелязахме, че градовете са без аптеки. Но възможно ли е в град като Сонт да няма нито една аптека?
— Не — отвърна Мажан и се спря във вестибюла.
— Не ни забравяйте — Бааб Каспар описа широк кръг с ръцете си, сякаш предложи на аптекаря цялата си къща. — Вие попадате в съвсем непозната среда и ако ви доскучае…
— Благодаря, няма да забравя… Но аз познавам едного, който по мое мнение би трябвало да живее в Сонт.
— Нима? — учудено възкликна кметът. — Кой е той, ако не е тайна?
— Зенон Джабез.
— Откъде го познавате? — попита Каспар.
Любопитството му не се понрави на Мажан.
— Това е много стара история — отвърна той. — Древна история.
Кметът се усмихна.
— Ако го срещнете, ще можете ли да го познаете? — попита Бааб Каспар.
— Не вярвам… Може би доста трудно — уклончиво отвърна Мажан.
— Ще се постарая първата ви среща да стане у нас — с готовност обеща Бааб Каспар. — Довиждане, меластър! Предайте моите най-добри пожелания на вашия помощник — извика той подир аптекаря, преди да затвори вратата.
Пред остъклените кабини на улица „Бледият влюбен“ продължаваха да стоят хора, които чакаха да влязат, за да се посмеят.
С напредването на деня някакво неприятно безпокойство неусетно проникваше в душата на Нерсес Мажан.
Беше нощ. Седнал до отворения прозорец на стаята си, на втория етаж на хотел „Жълт кикен“, той се мъчеше да открие причината за тягостното си настроение.
На отсрещния тротоар досущ като възпалени очи светеха червени фенери и от време на време под слабата им светлина се появяваха минувачи, а после пак изчезваха в гъстия лепкав мрак.
И спомените от миналото, към които Нерсес имаше причини да се връща, неочаквано изплуваха от мрака като закъснелите минувачи и като тях се стопяваха в тъмнината.
Тревогата, тягостното настроение напомняха на Нерсес нещо, което се беше случило много отдавна. Сега той се затрудняваше да определи точно какво. И когато пред прозореца започнаха да се появяват безформените спирали на буквите, той затаи дъх и не се осмели да даде свобода на спомените си, които изплуваха под тежестта на годините.
Спираловидните букви блеснаха за миг и изчезнаха. Нерсес Мажан отчаяно разтърка чело и помисли, че такъв нелеп момент не бе преживявал досега. Той още веднъж погледна към фенерите. Под прозореца, прегърнал електрическия стълб, стоеше човек, който нежно галеше гладкия метал. Мажан поиска да се дръпне от прозореца, но изведнъж спираловидните букви в доспски стил отново се появиха:
КВАДРАТНА СФЕРА
Аптекарят се облегна на перваза на прозореца и се усмихна. Сега не му беше трудно да се наслади на забравените спомени, които изплуваха от бездните на далечните времена. Те се появяваха един подир друг, спокойно, без паника. Отначало „Квадратна сфера“. Букви, които се проточваха чак до дъното на улицата.
КВАДРАТНА СФЕРА
За да го прочетеш, трябваше да изтичаш от площад „Близнаци“, но не към улица „Весел заек“, а към улица „Козирог“. Непременно трябваше да тичаш, за да могат буквите, които бяха на голямо разстояние една от друга, бързо да вървят една подир друга и да образуват дума.
Щом се върне във Виланк, той трябва на всяка цена да провери дали заведението с горното нелепо име продължава да работи. Нерсес Мажан мислено затича по улица „Козирог“, за да не изостане от спомените, и заедно с тях влезе във главния вход на зданието.