… Той здраво се бе вкопчил в спомените си. Толкова здраво, че в тишината на стаята на втория етаж на хотел „Жълт кикен“ изведнъж ясно чу гласа на портиера, който седеше във вестибюла и грижливо сресваше плешивата си глава.
— Меластър, ако кучетата залаят, постарайте се да не вдигате температура!
— Ще се постарая — обеща Нерсес Мажан.
… Ниши, ниши, ниши.
Полукръгли, малки, големи и скосени.
С ниски тавани и високи подове.
Нерсес Мажан се вмъкна в първата, но тя се оказа заета.
Някакъв човек бе легнал на ръба на масата с гръб към стената, енергично разтриваше ушите си и не му обърна внимание.
Нерсес Мажан се озърна, измъкна изпод масата двукрако столче и се замисли дали може да седне на него.
— Слушам ви, меластър — на входа на нишата се появи сервитьорът.
— Маулско кафе.
Сервитьорът изчезна.
А човекът, който лежеше в края на масата, без да се обръща към Мажан, рече:
— Умберто. Познават ме под това име — и започна да разтрива двете си уши едновременно. — Но аз съм съвсем друго лице. Умберто е мъжът на моята любовница. Ако се уморите да седите на този стол, тогава станете прав.
— Защо сте легнали на масата и разтривате ушите си? — учуди се Мажан.
— А какво бихте искали: да лежа на ушите си и да разтривам масата?… Следващия път.
И още по-удобно се облегна на стената.
— Въпреки че нахълтахте в моята ниша, ние няма да чакаме украсената с оранжев брокат карета — прозвуча пак гласът на човека.
— Каква карета? — попита Мажан.
— Не, преди два дни — отвърна човекът.
— Умберто, не е ли възможно да говорите по-ясно? — предложи Мажан.
— Умберто е мъжът на любовницата ми, затова изпитвам голямо удоволствие, когато разтривам ушите си — отвърна човекът. — Ако сервитьорът не ви донесе кафето, помолете тогава и за горещ лед. Не ви ли е топло от непоносимия студ?
— Мога да ви помогна — рече му Мажан. — Макар че съм аптекар, разбирам нещичко и от болести.
— Ако се опитате да замесите тесто, ще се убедя, че смъртта ми е омръзнала.
Сервитьорът отново се появи.
— Моля, меластър — рече той и сложи на коленете му нещо увито в пелена. — Убеден съм, че ще останете доволен от нашето кафе.
Нерсес Мажан смутено погледна вързопа, отгърна внимателно единия му край и новороденото се разплака.
— Какво да правя с него? — извика отчаяно Нерсес Мажан подир сервитьора.
Човекът, който лежеше на масата, се обърна към аптекаря, остави ушите си, без да бърза, бръкна в джоба си и извади оттам малък пистолет.
— Напразно си се загрижил — рече му той. — Когато носят маулско кафе, на всяка цена трябва да се плаче, за да не пие детето.
И също тъй бавно вдигна пистолета. В този миг Нерсес притисна детето към гърдите си и побърза да закрие лицето му с пелената.
— Умберто — промърмори човекът. — Умберто, ти си нищожество, защото мъжът на моята любовница преди два дни избяга с жена ми. Умберто, ти трябва да живееш за мъст, защото смъртта и без това ти е омръзнала.
Нерсес Мажан се опита да разтърси глава, за да се освободи от този кошмар. Детето в скута му се разплака още по-силно. Умберто стреля в главата си.
— Видя ли как не успях — каза той, гледайки учудено пистолета. — Май няма да се науча да стрелям… Може би няма да е зле да опитам още веднъж?
И без да чака отговор, отново опря цевта в челото си и стреля.
Нерсес Мажан видя как по лицето на Умберто се стече струйка кръв. Значи бе улучил.
— Умря ли вече? — попита някаква жена, която влизаше в момента.
Новороденото продължаваше да плаче с цяло гърло. Жената беше полугола. Впрочем дясната половина на тялото й бе в разкошна дреха, дълга до земята, а лявата бе съвсем гола.
— Умря ли? — повтори жената и взе пистолета от безжизнените пръсти на Умберто.
Нерсес Мажан кимна.
— Смъртта му беше омръзнала и той повече не ме обичаше — обясни жената. — Умберто, когато пристигне каретата, ти ще ме чакаш в моргата, защото аз съм твоята любовница. Аз винаги съм криела това от тебе, Умберто… Но сега вече можеш да узнаеш всичко. — Жената рязко се обърна и насочи пистолета си срещу Нерсес Мажан. — Умберто!
— Аз не съм Умберто… Скрийте пистолета! — запротестира Мажан.
— Умберто, миличък — извика жената. — Ако това не е нашето бебе, тогава знай, че за една жена е много по-добре да е млада и красива, отколкото грозна и стара… Отговори, Умберто! — Жената размърда ръката си, в която държеше пистолета. — Защо мълчиш, щом не си виновен?
— Две по две е равно на пет — не намери друг по-подходящ отговор Нерсес Мажан.
— Умберто, значи ти ме обичаш — трепна гласът на жената. — Умберто!… — Тя се облакъти на масата и се разплака.